Джон Лескроарт - Мъртвият ирландец

Постарай се да насочиш вниманието си върху по-дребните неща, което ще ти помогне да се изолираш от цялостната картина, която поражда прилошаването. Или се отказваш напълно от този метод и се ограничаваш с петната засъхнала кръв — нещо, което полицаите от телевизионните филми вършат твърде добре. Или пък хвърляш бегъл поглед на трупа, казваш „Да, ясно“ и се съсредоточаваш върху задачата си по-късно, по време на обичайната разпивка.

Грифин знаеше всичко това. Сложи ръка на рамото на новия си колега и повтори:

— Ще свикнеш.

Трупът лежеше на хълбок, вече бе покрит с брезент. Джомети коленичи до него.

— Не се налага да го оглеждаш отново — каза Глицки.

— Смятам, че трябва.

— Той не се е променил. Хайде, стани. По-добре изследвай полароидите, за да свикнеш с това.

Джомети пое дълбоко дъх, замислен над проблема, и се изправи, без да повдига брезента.

— Защо е решил да постъпи така?

— Какво? — попита Глицки.

— Да се самоубие по този начин и на това място… Все едно никъде.

Намираха се на голям паркинг между две административни сгради в Чайна Бейсън. В средата бе паркирана кола, принадлежаща на Едуард Кокран, предполагаемия мъртвец, която щеше да бъде изтеглена на буксир от камион влекач до друг паркинг, в центъра на града. Грифин и Джомети бяха огледали и колата, но не откриха нищо необикновено в нея и около нея, освен че трупът се намираше доста далеч от колата.

— Защо смяташ, че се е самоубил? — запита Глицки, който не бе случайно старши на новака. Младокът имаше нужда от някой и друг урок по криминалистика.

Джомети повдигна рамене:

— Твърде очевидно е, не мислите ли? Бележката, която е оставил…

— Бележката? — изсумтя Глицки. Той не беше сигурен какво по-точно обяснява тази бележка, но да я смята като доказателство за самоубийство, значеше да я тълкува твърде произволно. Късче хартия на предната седалка в колата, на което пишеше: „Съжалявам, но се налага да…“. Нищо повече. Грифин не беше настроен да мъмри младия си колега, затова заговори спокойно, кротко: — Нищо не е очевидно, Винс. То трябва да се установи, нали? Вземи това, което изглежда очевидно и намери истината зад него. Най-изпипаните убийства по света изглеждат като нещо друго. Ако не беше така, ние щяхме да бъдем излишни.

Джомети въздъхна. Погледна часовника си.

— Карл, единайсет и половина е. Мъртвият стиска револвер в ръката си. Оставил е и бележка. Мисля, че има твърде малко неща за установяване.

— Да, трябва да установим, че ти се иска да се прибереш вкъщи, да гушнеш жена си и да се разнежиш с малкия си син.

Два запалени фара възвиха към паркинга, после други два. Навярно фотожурналисти. Ако беше наистина така, време бе Глицки и Джомети да си ходят, но Глицки искаше преди това да изкаже съображенията си.

— Винс, би ли взел револвера?

Джомети измина няколкото крачки до тяхната кола. Вратите на другата кола се отвориха и затвориха. Глицки погледна натам, но не можа да види нищо извън обсега на светлината.

Дръпна ципа на чантата си, отвори я, пъхна молив в цевта на револвера, доближавайки го до носа си.

— Окей, стреляно е с него — каза той.

— Знаехме това.

— Не го знаехме. Намерихме револвера до вкочанения труп и предположихме, че е така. Но не можем да бъдем сигурни, докато лабораторията не си каже думата. Обаче — и Глицки отново помириса цевта — мирише като след изстрел.

Джомети извъртя очи.

— Установяваме ли нещо сега? — попита той и вдигна поглед към звука на приближаващи се стъпки. — Хей, Ейб!

Глицки кимна на младежа.

— Това ли е оръжието? — попита той Грифин.

— Не, това е гадна неотровна змия. Какво търсиш тук?

— Искам да установя евентуалната самоличност на мъртвия.

— Да, ние също.

Глицки се извърна.

— Диз? — каза той.

Друг човек изникна от тъмнината. Той и Глицки отидоха до брезента. Коленичиха край трупа и Ейб дръпна единия му край. Харди закри с длан очи. Раменете му като че ли отмаляха.

Глицки изрече нещо, получи кимване в отговор и потупа Харди по гърба, когато се изправяше. Върна се с натежали стъпки при Глицки и Джомети.

— Категорични сме — каза той. — Ще имаш ли нещо против, ако погледна за малко револвера?

Глицки му го подаде за молива.

— Стреляно е с него — отбеляза Джомети.

Глицки се престори, че не е чул шегата, погледна безизразно към него, а сетне огледа цевта чак до барабана.

— Да, стреляно е два пъти — каза той.

Харди и Глицки седяха в „Плимут“-а на паркинга. Нагревателят работеше шумно, но беше безсилен да промени температурата в колата, нито да се справи с мъглата по прозорците. Единственото, което оставаше да се извърши на този паркинг, беше изтеглянето на колата на Ед Кокран, шофьорът на влекача, беше вече тук и започнал работа.