Джон Лескроарт - Мъртвият ирландец

Помисли си, че е време да се прибира вкъщи, да се откъсне от всичко това. Атмосферата в Криминалния отдел извън неговата стаичка не бе добра. Три нови момчета, току-що произведени, ще трябва да бъдат понижени. И това щеше да стане във всеки отдел на местното Полицейско управление, което доставяше истинска „наслада“ да се работи тук.

Още по-лошо бе, че началникът на Глицки, Джо Фрацели, излизаше в оставка. (Това естествено означаваше, че само двама от тримата нови, току-що повишени ще заемат по-ниска длъжност. Един ще остане в Криминалния отдел. Чудесна перспектива — да работиш със зайци!)

Кандидати за мястото на Фрацели бяха освен Ейб още Франк Батисте и Карл Грифин. Работата на Фрацели беше девет десети административна и несвързана с оперативни задължения, което бе нежелателно за почти всички негови колеги. Но имаше и други съображения, като например по-голяма власт и не без значение — повече пари. Това беше стъпало по служебната стълбица към по-висока длъжност, истинска шефска позиция, а като повечето полицаи Глицки мечтаеше за повишение.

Но то не ставаше лесно, защото Глицки беше наполовина черен и наполовина евреин. В някои дни, когато параноята му се засилваше, той се учудваше, че е могъл да постигне и сегашния си пост, длъжността криминален инспектор. А в други случаи му се струваше, че няма предели за неговите възможности — той е добър полицай, има изпитан подход към нещата, умее да води хората след себе си.

Откровено казано, той трябваше да признае, че съществуват проблеми по пътя към тази цел. Първо, не се съмняваше, че е способен да води разследване и сам, но пречка беше работата с другите. От четиринадесетте полицаи, служители в Криминалния отдел, само двама работеха самостоятелно и той беше един от тях. Казваше си, че просто така се е случило, ала дълбоко в душата си знаеше, че е допринесъл, за да стане така.

Звездата му изгря преди четири години. Едно лице, заподозряно във въоръжен грабеж — Ейб ще помни името му цял живот: Дж. Робърт Ронка — съвпадна с убиеца на съпругата си. Фрацели беше възхитен от начина, по който Ейб проведе разследването, и веднага щом то приключи, Ейб бе прехвърлен в Криминалния отдел, като му възложиха нов заплетен случай. Тогава нямаше свободни колеги, които да работят съвместно с Ейб и Фрацели го помоли да действа отново сам, докато някой се върне от отпуск, оваканти място или бъде повишен, оставяйки с това още един „солист“, с когото Ейб да образува партньорска двойка. Така щял да се реши въпросът.

Но Ейб не настояваше и това никога не стана. От време на време му идваше мисълта, че като не е близо до никой свой колега, това вреди на кариерата му.

И все пак то не беше толкова сериозно, колкото другият проблем — расовият. Управлението на полицията в Сан Франциско има два професионални съюза: един за белите и един за служителите, които не са бели. И Ейб ще бъде хем добър, хем проклет, ако смята да използва всяко свое положително действие, за да бъде повишен. Когато накрая стане висш началник, шеф, няма да иска да има и най-тънък намек за това в биографията му и смяташе, че досега бе успявал да избегне тази опасност.

Лошото беше, че някои черни полицаи бяха недоволни от него, защото не признаваше трудно извоюваните им права. А мнозина от белите му колеги не можеха да повярват, че бидейки черен, той не е бил обект на особено внимание, независимо какво казва или върши, по дяволите, той беше „соло“, нали?

(Обстоятелството, че другият „соло“ полицай, Макфадън беше бял, не представляваше подходящ повод за сравнение, защото всеки знаеше, че Макфадън е долен и жалък кучи син, който мразеше всички, дори и кучето им Спот. Не можеше да се спогажда дори с майка си, а и майка му не искаше да има нищо общо с него.)

Чу се звън на телефон някъде откъм главната служебна стая. Глицки видя, че трима от може би петимата му колеги, седнали на бюрата си, се занимават с писмена работа. Секретарките бяха изчезнали една по една. Беше малко преди девет часа вечерта в понеделник.

Фрацели беше си отишъл. Ейб и Грифин бяха най-старши измежду присъстващите. Ейб се спря отегчено, изпъна се и пое обратно към стаичката си. На три стаички от него Грифин подаде глава през вратата си също като Ейб. Двамата си кимнаха дискретно.

Опасенията на Ейб се оправдаха: телефонът в дежурната. Един от новите отиде до апарата и вдигна слушалката. След минута закри микрофона.

— Иска ли някой да види един мъртвец? — попита той.