Джон Лескроарт - Мъртвият ирландец

Обаче проблемът си оставаше. Когато си на почивка, освен пиенето нищо друго не ти спори. Струваше му се, че изобщо не прилича на себе си. Знаеше за какво го бива: за съдържател на бар, в играта с мятане на стрели и горе-долу за дърводелска работа.

Той беше разведен, бивш морски пехотинец, бивш полицай и бивш прокурор. За известно време дори беше и баща. А сега, на тридесет и осем години и няколко месеца, не можеше да се познае.

Наклони чашата. Да, рече си той, нямаше да бъде толкова лошо, ако самолетът се бе разбил. Не е и добре, не нещо, към което да се стремиш, но не и най-страшната трагедия на света.

Спомни си, че вече беше я преживял.

Сива пелена обгръщаше най-западните двадесет преки на Сан Франциско и се простираше от средата на Голдън Гейт Бридж до Дейли Сити. Мъглата покриваше пространство от едва пет квадратни мили, но там често вилнееха ветрове със скорост тридесет мили в час и температурата бе с двадесет градуса 5 5 Сухопътната миля е равна на 1609 м. — Б.пр. по-ниска, отколкото в останалата част от града. Никъде видимостта не беше по-голяма от половината разстояние между две преки и повеите от смразяващ до костите ситен дъжд се носеха като зловещи призраци из унилия простор.

Почти в самия център на мъглата се намираше нисичка едноетажна дървена къща, отдръпната на около шестдесет фута от тротоара. Когато я купуваше, Харди си помисли, че тя му напомня на куклена къщичка, която някой моряк е построил за дъщеря си, а после се е скитал из топлите и екзотични пристанища, без да успее да се види с нея. Тази къща помнеше с умиление всичките лета. Тя имаше малка бяла веранда с решетеста ограда на височината на три тухлени стъпала и широки бели дъски от двете страни на силно издадения еркерен прозорец.

Притисната отляво и отдясно от средно високи жилищни блокове, къщицата изглеждаше съвсем странна и уязвима. Досами верандата пред прозорците се издигаше закърнял юниперус, прегърнал земята с долните си клони, сякаш за да събира топлина. Останалата площ пред къщата, разчистена за градина, каквато може би е имало някога, беше гола. Моравата бе свежозелена, но малко запусната.

Харди седна в работната си стая в задната част на къщата. Транспарантите бяха спуснати и в камината горяха въглища. Беше понеделник от първата седмица на юни.

Взе една стреличка и я запрати към таблото, окачено на отсрещната стена. Посегна за лулата си, застина в неподвижна поза, сетне облегна гръб на стола. Вятърът блъскаше в прозореца и той звънтеше.

Харди се оттласна от бюрото и стана да си събере стрелите, но се спря да разрови въглищата, които горяха със син пламък. Облечен беше с нечист панталон от рипсено кадифе, син пуловер и дебели сиви чорапи. Размести някои от бутилките с корабчета в тях, поставени на каминната полица, и забърса праха по една своя реликва.

Каза си, че средната температура на цялата вселена, включително на всички слънца, звезди, планети, луни, комети, черни дупки, квазари, астероиди и живи същества е с по-малко от един градус по-висока от абсолютната нула. Вярваше в това. Бяха изминали три седмици, откак се бе завърнал от Кабо.

Чу как изтрака капакът на пощенската му кутия — пристигнала бе късната поща в понеделник. Обикновено пощата му беше смехотворна. Би се зарадвал, ако намери в кутията дори някаква сметка за плащане, само и само да получи нещо, адресирано до него. Сега се оказа, че го канят в клуб на пътешественици, получи и специално предложение да му почистят килимите (само срещу шест долара и деветдесет и пет цента на стая, при минимум три стаи). Това беше приемлива цена, но той нямаше никакви килими. Предлагаха му и нова паста за зъби. Получи още безплатен брой от вестник с обяви и реклами, както и две писма за предишния собственик на къщата, напуснал преди почти шест години. И накрая — пощенска картичка с „Виждали ли сте това дете?“.

Отвори консерва кълцано месо и я изсипа в солидна чугунена тенджерка. Когато месото залепна здраво за дъното на тенджерката, той се надвеси над съда и го разбърка. Направи три дупки в него и счупи по едно яйце за всяка. Захлупи тенджерката и отиде до аквариума в спалнята си да нахрани тропическите рибки.

Върна се в кухнята и разтвори вестник на спортната страница. „Гигантите“ този път бяха домакини. Това щеше да респектира противника през цялата среща.

Започна да се храни бавно с приготвеното в тенджерката ястие и се унесе в мисли. Когато тенджерката беше вече празна, той я постави на печката и поръси дъното й със сол. Засили пламъка на газта. Когато тенджерката запуши, Харди взе телената четка, окачена на задната страна на печката, остърга с нея солта по дъното и я изхвърли в кофата за смет. След двадесет секунди тенджерката вече нямаше нито едно петънце. Изтри я с книжна салфетка и я остави върху печката.