Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Сарказмът му беше приет единодушно. Мъжете останаха мълчаливи и дори Балам се примири.

— Беше просто идея…

— Глупава идея — сряза го шефът му, като се поуспокои. Изправи се в креслото и сключи пръсти. — Онова, което трябва да направим, е да се поставим на мястото на Томаш Нороня. Прегледах обажданията му през годината и забелязах, че нашият човек често звъни в старческия дом, където живее майка му. — Той се усмихна презрително. — Мамино детенце, значи.

Забележката предизвика пресилен смях на масата; всички искаха да угодят на шефа, особено по време на такъв напрегнат разговор.

— Днес сте в настроение, велики Магус…

Лидерът на организацията разпознаваше подмазването; знаеше, че е духовит, но не бе казал нищо кой знае какво, че да оправдае това хилене. Страхът караше тези мъже да пълзят в краката му.

— Искам да кажа, че в момента нашият приятел умира да се обади на милата си майчица — каза той по-скоро на себе си, отколкото на хората в залата. — Вероятно се досеща, че подслушваме телефона й, не мислите ли?

— Да, велики Магус.

Той не обърна внимание на всеобщото единодушие, което премина през залата. Подчинените му бяха просто едни „да, сър“ същества, празноглави хлебарки, които се съгласяваха с всяка идея, която предложи. Паразити, това бяха те.

— Ако бях на мястото на Томаш Нороня какво щях да сторя, за да говоря с майка си? — Замислено прокара пръсти по полираното махагоново дърво на масата, поставяйки се на мястото на жертвата. — Ако не може да й се обади по телефона… ако не може да се обади…

Магус внезапно спря да движи ръката си и вдигна глава със сияещ поглед.

— Сетих се!

Не можеше да се каже, че обядът, сервиран във влака, беше шедьовър на кулинарното изкуство, но при дадените обстоятелства се отрази добре на стомасите на пътниците — октопод по галисийски с пикантни картофки и чаша „Риоха“.

— Октоподът е много добър — отбеляза Томаш, докато дъвчеше пипалата му. — Опасявах се да не сервират паеля.

Ракел му хвърли обиден поглед.

— Защо? Нещо против паелята ли имаш?

Спътникът й разбра, че е направил погрешен ход. Та нали тя му бе поднесла паеля в апартамента си в Сесеня?

— Аз? Не, разбира се, че не — побърза да изясни той, засрамен от собствения си гаф. — Паелята е… превъзходна! — Надяваше се да е прозвучал убедително, но не бе много сигурен в това.

— Всъщност днес ми се хапваха морски дарове. Знаеш как е, аз съм португалец и…

Той не довърши думите си, но не беше и необходимо. Тя схвана смисъла. Томаш сведе поглед към октопода си и след това спря поглед на чашата вино; струваше му се невероятно да е толкова гладен. Или всъщност не бе толкова необичайно. Все пак бе прекарал последните четиридесет и осем часа, тичайки насам-натам, подложен на постоянен стрес и без да хапне нормално. При това положение само аскет или тибетски монах не би изпитвал глад.

— Еврото — обади се изведнъж испанката. — Какво е бъдещето на еврото?

Томаш преглътна парченцето пипало, което предъвкваше от половин минута.

— За да разберем бъдещето, първо трябва познаваме миналото — каза той, верен на принципите си. — Формално еврото възниква през 1999-а и влиза в обращение през 2002-ра. За да въведат единната валута, страните трябвало да изпълнят поставените в ПСР бюджетни критерии за дефицита и държавния дълг и точно тогава започнали проблемите. Представи си, че икономиката е автомобил. За да влезе в еврозоната, една страна не може да има фиат, нито дори мерцедес. Трябва да разполага с болид от „Формула 1 разбираш ли? В действителност малко държави отговаряли на тези условия, поради което започнала една невероятна бюджетна гимнастика с включени множество жонгльорски номера, за да се стигне до достойната за „Формула 1“ цифра. Италианците например въвели нов данък, чиято цел била единствено да изпълни критериите. Франция прехвърлила в държавния бюджет сумите от пенсионните фондове на „Франс Телеком“ [104] France Telecom — най-голямата телекомуникационна компания във Франция. — Б. пр. . Испания и Португалия също подготвили своите фокуснически номера, за да накарат някои неудобни разходи да изчезнат.

— Предполагам, че гърците са били най-зле…

— Гърците били толкова зле, че дори с измама не успели да влязат в еврозоната от първия път. Техният модел на икономическо поведение винаги включва прекомерни разходи и неразумно управление на държавата, последвани от криза, рестриктивни мерки и неизплащане на дълговете — непрепоръчително минало за новата парична единица. Гърция разполагала с миникупър, управляван от куц едноок водач, и искала да се състезава в Гран При на Германия с ферарито на Михаел Шумахер.