Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Това бил шансът за осъществяването на германската мечта — обясни Томаш. — От Втората световна война Германия била разцепена на две, символично разделена от Берлинската стена. Падането на стената представлявала възможност двете държави да се обединят. Кой германец би загърбил шанса да…

— Знам това — прекъсна го тя нетърпеливо. — Но каква е връзката на тези събития с кризата на еврото? Ето това не мога да разбера.

— Проблемът е, че Великобритания и Франция се противопоставяли на това обединение, тъй като се опасявали, и с право, че завръщането на Велика Германия ще наруши равновесието в Европа. Със солидното си индустриално производство германците отново щели да станат арогантни и да се превърнат в заплаха. Подобно нещо било неприемливо.

— Добре, но Германия наистина се обедини.

— Защото накрая Франция отстъпила — обясни Томаш. — Но го направила само в замяна на компромис от страна на Германия.

— Компромис? Какъв компромис?

— Единна валута — разкри историкът. — Французите казали на германците: „Ще ви позволим да се обедините, ако вие дадете марката. Искаме достъп до големите резерви на ваш Бундесбанк“, казали французите. „Трябва да сме сигурни — добавили те, — че щом Германия се обедини, тя няма повече да представлява заплаха за нас. Единственият начин да го постигнем е с обща парична единица. Тя ще върже Германия останалите европейски страни“.

За пръв път от известно време испанката кимна с глава.

— А… разбирам.

— Германците приели сделката и три години след падането на Берлинската стена Европейският съюз подписва Договора от Маастрихт за създаване на единна валута.

— Еврото.

Знаейки, че дяволът се крие в детайлите, Томаш прехапа устни.

— Само че споменът за хиперинфлацията все още бил жив в съзнанието на германците. Освен това паричната им политика запазила безработицата ниска. Защо да рискуват? Познавайки добре неразумните действия на своите европейски партньори и страхувайки се, че останалите страни, които въведат единната валута, ще провеждат същата катастрофална изборна икономическа политика, която накрая ще тласне Германия към пропастта, те наложили някои условия за реализирането на проекта. Тъй като категорично държали на стабилни цени, като част от договора германците поискали създаване на Пакт за стабилност с клауза, която предвижда ограничение на бюджетния дефицит до три процента от БВП и таван на държавния дълг до шестдесет процента от БВП. Който наруши тези ограничения, незабавно да бъде санкциониран. Освен това си дали сметка, че веднъж попаднали под чадъра на еврото, много страни биха могли да харчат парите на германските данъкоплатци и затова настояли да се включи клаузата за непредоставяне на помощ при затруднения (no bail-out) тоест никоя държава няма да плаща дълговете на друга, която е харчила неразумно. Въвели още и абсолютна независимост на централната банка, по-късно наречена Европейска централна банка, която има правомощия да печата пари и чийто приоритет е запазването на стабилността на цените.

— Естествено, всички се съгласили.

Томаш направи гримаса.

— Всъщност не. Французите например смятали, че централната банка не може да е независима, тоест трябва да бъде ръководена от политиците. Освен това се противопоставили на Упоритата борба с инфлацията. Техният приоритет не бил ценова стабилност, а икономическо развитие. Сблъсъкът между Франция и Германия бил жесток и казват, че на конференцията в Дъблин финансовите министри на двете страни едва не се сбили.

Тази история накара испанката да се разсмее.

— Французи и германци да се бият? Ах! А ние ги мислим за много възпитани…

— Външният вид лъже, скъпа моя — усмихна се Томаш. Изчака емоциите да се успокоят и отново доби необходимото сериозно изражение, за да завърши разказа си. — В крайна сметка германците получили почти всичко, което искали.

— Почти?

— Франция успяла да добави към задачите на Европейската централна банка и задължителната политика за икономически растеж; така по нейно настояване Пактът за стабилност се превърнал в Пакт за стабилност и растеж.

— Небезизвестният ПСР.

— Точно така. Имало и още нещо, което французите извоювали и което се оказало изключително важно — предотвратили въвеждането на автоматични санкции за страните, нарушили ограниченията за бюджетния дефицит и държавния дълг. Тези санкции били заменени от лека заплаха под формата на разпит от страна на Европейската комисия.