Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Разбирам — каза Ракел със замислено изражение. — Ясно е като бял ден. Може би трябва да направим така и в Испания.

— И го правите. Вие, португалците, италианците… всички в момента работим върху този процес.

Спътницата му го погледна недоверчиво.

— Сериозно?

— Разбира се. Нарича се евро.

Испанката се разсмя.

— А, така ли? Браво!

Томаш се облегна назад. Влакът направи плавен завой и се отправи на изток, а слънцето се премести отдясно. Сноп слънчева светлина се спусна върху двамата пътници и Томаш усети леката топлина, която проникваше отвън.

— Двете аксиоми на германската политика се оказали истински успех през следващите десетилетия — каза той, продължавайки разходката из икономическата история. — По времето на петролния шок от 70-те години например отговорът на Съединените щати и повечето европейски страни бил да увеличат държавните разходи и дългове и да печатат пари. Вследствие на това инфлацията нараснала около 20–30 процента и безработицата се увеличила. Но Германия, със своята мания за стабилност на цените, отказала да печата пари и запазила държавните разходи. Така инфлацията била по-ниска от седем процента и безработицата не била толкова висока. Тоест немската икономика излязла победител от сблъсъка на икономическите теории през седемдесетте.

Впечатлена, Ракел подсвирна.

— Muy bien, muy bien…

— Макар и със строга и независима парична политика. Германия винаги е имала развита индустрия. За да могат да са конкурентоспособни, страни като Франция, Великобритания и Италия прибегнали до печатането на пари, за да обезценя собствената си валута. Французите например, с по-евтин франк, успели да продават стоките си на по-ниски цени от немските.

— He трябвало ли тогава и германците да обезценят своите пари?

— Точно в това е въпросът — изтъкна историкът. — Немската държава, която не искала инфлация, не обезценила марката.

— Тогава как запазили конкурентоспособността си?

Томаш разпери ръце и се усмихна, сякаш се канеше да разкрие тайната на Колумбовото яйце.

— Като намалили заплатите — отвърна той. — С по-ниски заплати на работниците немските продукти поевтинели. Това им гарантирало, че в страната няма да се породи инфлация.

Агентката от Интерпол свъси вежди.

— Ами населението? Синдикатите? — учуди се тя, в гласа й личеше скептицизъм. — Съгласили ли са се?

— Трябва да разбереш, че германците приемат всичко, което избягва инфлацията — настоя португалецът. — Всичко. Хиперинфлацията от двадесетте години е национална травма. Освен това разходите за присъединяването на Източна Германия им припомнили значението на паричната стабилност. Германските синдикати, които не са ръководени от радикали с ограничени разбирания, осъзнали проблема за конкурентоспособността и действали в единомислие с правителството за понижаване на цените на стоките, произведени в страната, без да се прибягва до девалвация, която би породила инфлация — нещо, което централната банка не би допуснала.

— Но как се понижават цените на стоките? С орязване на заплати?

— С намаляване на разходите за производство — отговори Томаш. Вдигна три пръста. — Тоест намаляване на разходите затри неща: суровини, корпоративен данък и заплати. Проблемът е, че цената на суровините не е контролирана, следователно този разход не може да се намали. Може да се понижи корпоративният данък, но това би се отразило зле на приходите, които финансират социалната система. При това положение останали само заплатите. Това и направили.

— По дяволите! — възкликна Ракел. — Трябва да са били мъже на място, за да го направят.

— Сега разбираш ли? Докато другите европейски страни запазвали конкурентоспособността си, прибягвайки до девалвация на собствената си валута, като по този начин косвено намалявали заплатите, Германия правела същото, намалявайки заплатите директно. Европейците и особено французите се ядосвали на това, дори и само защото германците извадили на показ некомпетентността на техните правителства. Освен това французите научили, че немската централна банка — Бундесбанк, разполагала със сериозен резерв, и поискали да им го отнемат чрез Европейската икономическа общност. Но така и не успявали. — Томаш вдигна ръка, сякаш с това слагаше край на историята. — И в една хубава нощ през 1989-а Берлинската стена паднала.

Испанката го погледна неразбиращо.

— Берлинската стена ли? — попита тя. — Какво общо има Берлинската стена?