Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— И защо това да е важно?

— Защото намалява ефикасността на ограниченията относно дълговете. Ако на едно лакомо дете забранят да яде торта, но то знае, че нищо няма да му се случи, ако наруши забраната, какво мислиш, че ще направи?

— Ще изяде тортата, разбира се.

— Затова премахването на клаузата за автоматичните санкции се оказва решаващо. Без нея налагането на ограничения в дефицита и държавния дълг се превърнало просто в думи.

— Прав си, така е.

— Тоест политическите компромиси попречили на германците да възпроизведат характеристиките на марката в еврото. — каза Томаш. — И още по-лошо, мерките вече не били съобразени една с друга и така се създали пробойни в европейската парична структура. Това се оказал един критичен минус в единната валута в контекста на сериозни оперативни трудности, които се предвиждали за еврото.

— Какви трудности? За финансовата криза ли говориш.

Томаш поклати глава.

— Кризата идва след това — каза той. — Забележи, зад съществуването на дадена валута винаги стои централизирана държава. Португалия беше централизирана държава и имаше своето ескудо, Испания също беше централизирана държава и имаше песета. Предизвикателството пред Европейския съюз обаче бе да създаде валута, която да не се свързва с определена държава. Подобна амбиция никога не е постигала успех.

— Но и никой не е опитвал…

— Напротив, в Европа са опитвали неведнъж, и то по различни начини. През XIX век например Италия, Швейцария, Франция и Белгия създали Латинския валутен съюз, към който по-късно се присъединили и други страни, включително Испания и Гърция. Разпаднал се през 20-те години на миналия век. Крах претърпял и Скандинавският валутен съюз, създаден през XIX век. Самият Европейски съюз има вече два опита — системата „Змия в тунела“ [103] През 1972 година държавите — членки на ЕИО, приемат системата „Змия в тунела“ като механизъм за ограничаване на колебанията в техните валути в тесни граници спрямо долара (тунела). — Б. пр. , и ЕКЮ — и двата неуспешни. Истината е, че свързващото звено между всички успешни валутни съюзи е единно, централизирано управление с правомощия за изготвяне на общ бюджет, събиране на данъци, разпределяне на богатствата по региони и теглене на заеми. Освен това трябва да има трудова мобилност. Ако човек не може да си намери работа в Евора, отива в Лисабон и това не представлява никакъв проблем. Ако друг не успява да се устрои в Чикаго, заминава за Детройт. Никое от тези условия не е съществувало, не съществува и в момента в Европейския съюз. Няма силна централизирана държава, а трудовата мобилност е просто смехотворна.

— И въпреки това са смятали, че еврото ще проработи? — учуди се Ракел. — С магия може би?

— Почти — съгласи се историкът. — Европейските политици, въодушевени от внушителността на проекта, объркали реалността със своите желания. По-разумните, от своя страна, знаели, че еврото няма да проработи без европейско политическо единство, но смятали, че с времето единната валута би могла да доведе до подобно обединение.

Магус бе напуснал залата преди известно време, повикан да разрешава спешни въпроси, и бе оставил хората си сами да умуват по проблема, заради който ги бе събрал. След половин час президентът се върна на заседанието и зае мястото си на масата.

— Е? — попита той, докато оправяше сакото си. — Какъв капан ще заложим на нашите гълъбчета?

Подчинените му седяха с наведени глави и не се осмеляваха дори да се спогледат. Само Балам, и то заради отговорността на поста си като шеф на сигурността, се почувства длъжен да отговори на въпроса.

— Обсъдихме проблема, велики Магус, и истината е, че… ами, няма да е лесно. Те не използват кредитните си карти, не се обаждат на приятелите и роднините, които подслушваме. Трябва да се надяваме, че…

— На какво да се надяваме? — прекъсна го Магус, изгубил търпение. Той изгледа гневно хората си. — Няма да чакаме повече! Трябва ние да поемем инициативата, разбрахте ли? Не можем да висим тук и да чакаме късметът да ни се усмихне, което може никога да не се случи!

Балам прекара опакото на ръката си през челото, за да избърше капчиците пот, които се стичаха от скалпа му.

— Може би, ако предупредим полицията във всички европейски страни…

Върховният ръководител го прониза с тъмните си очи и издаде неразбираем ръмжащ звук.

— Само полицията ли? — саркастично попита той. — А защо не и армията? А може да обявим извънредно положение в целия Европейски съюз? Или да свикаме Съвета за сигурност на ООН, за да вземе решение? Само това оставаше! — Магус повиши тон. — Да обявим извънредно положение и да приемем становище, защото вие сте абсолютни глупаци и не можете да се справите с един елементарен проблем!