Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Алонсо — поправи го испанката, смеейки се. — Фернандо Алонсо.

— Или пък неговото. Важно е да разберем, че дефицитът и държавният дълг на Гърция били извън контрол. — Томаш замълча неочаквано, създавайки драматична пауза. — Но, о, чудо! Гръцката икономика претърпяла истинска метаморфоза между 1999-а и 2001 — ва година — бюджетният дефицит паднал на един процент! — Историкът вдигна ръце с театрален жест. — Алилуя, алилуя! Случило се чудо! Гърция изпълнила критериите! Немощният миникупър се превърнал в чисто нов автомобил на „Формула 1“.

Ракел отново се разсмя.

— То се знае…

— А нима не е така? Манипулацията на бюджета в Атина достигнала фантастични размери, но успяла да изпълни изискванията и Гърция най-сетне влязла в еврозоната. За страните от така наречения Средиземноморски клуб — Гърция, Португалия, Испания и Италия, приемането в еврозоната означавало членство в клуба на богатите. Те възприемали единната валута като кулминацията на един процес, а не като начало на предизвикателство. Фатална грешка. Онова, което глупаците, управляващи тези страни, не схванали, е, че участвали във „Формула 1‘ и трябвало да се състезават на изключително високо ниво като равни с висококонкурентни икономики като германската. Влезли веднъж в еврозоната, те вече не можели да обезценят собствената си валута, за да се изправят срещу германците, нито да печатат банкноти, когато се почувстват нещастни. Единственият начин да оцелеят бил да произвеждат стоки, които да се търсят, на цени, каквито купувачите били готови да платят. Нищо повече.

— Не знам защо, но се съмнявам да сме правили нещо подобно…

— Разбира се, че не. Страните от Средиземноморския клуб смятали, че са се промъкнали на грандиозно парти, без да си платят билета. И истината е, че в началото еврото било истински купон. С въвеждането на силна парична единица, която Европейската централна банка подкрепяла с ниски лихвени проценти, страните от Средиземноморския клуб открили, че могат да теглят заеми и да пръскат пари, както си знаят. Положението се влошило през 2003-та, когато дори Франция и Германия престъпили ограниченията за държавния дълг, установени в Пакта за стабилност и растеж, и не им се случило нищо. Щом не се наказват едни, няма да се наказва никой, нали така? Стартовият изстрел за пиршеството бил даден. Веднъж сграбчили кокала, периферните страни от еврозоната се впуснали Да теглят заеми. Португалците — за да купуват къщи, да ходят на почивка и да строят магистрали до всички населени места с повече от пет хиляди жители; французите и ирландците — за да издуват още повече огромния балон на недвижими имоти; гърците — за да… вероятно, за да приготвят повече мусака.

Двамата се разсмяха.

— Вече ми е ясно, че настъпил всеобщ пир — отбеляза Ракел.

— Признавам, че тогава бях изумена от всичките пари, които се раздаваха отвсякъде. Сякаш растяха по дърветата и трябваше само да протегнеш ръка и да си набереш…

— Всъщност се случило точно това. Но трябва да припомним, че лесните кредити не са явление, типично само за еврозоната. Ниските лихви и дерегулацията на пазара на деривати в Америка генерирали големи суми пари, които пълнели балона на недвижими имоти в САЩ и Обединеното кралство. Евтините кредити лесно потекли към периферията на еврозоната, харчени по неправилен начин в публичния и частния сектор. В Португалия например държавата похарчи кредитите за скъпи благоустройствени проекти, а частните заеми бяха пръснати за къщи, автомобили и ваканции на Карибите или в Бразилия. Тези пари не бяха вложени в нещо, което да върне печалба.

— Да, по това време телевизията постоянно излъчваше реклами на банкови заеми с ужасно ниски лихви за каквото се сетиш…

— Именно — съгласи се Томаш. — Банките от периферията на еврозоната щели да вземат тези пари отвън, те не били плод на националната икономика. Някои от страните — членки на Средиземноморския клуб, харчели на година с десет процента повече, отколкото произвеждали. И още по-лошо — тъй като разполагали със силна валута, те вдигали значително заплатите преди избори, произвежданите стоки поскъпвали прекалено и никой не искал да ги купува. От 1999-а до 2009-а Португалия увеличила заплатите в държавния сектор със седемнадесет процента, докато през същия период Германия ги намалила с осем процента. В такива условия през първите десет години от въвеждането на еврото германците удвоили износа преди всичко към страните от периферията. Еврозоната се разделила на кредитори и кредитополучатели, износители и вносители, което нарушило равновесието.