Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Наистина. Когато започнало да става ясно, че трупането на дългове няма да разреши нищо, консервативното правителство на Гърция, което било объркало сметките и престъпно увеличило дълга на страната, най-сетне приело замразяване на заплатите. Социалистите казали, че строгите мерки няма да решат проблемите, че ще излязат от дълговата криза само с нови дългове и други псевдоксейнсиански празни приказки, които печелят гласове, но не водят доникъде, освен до още по-сериозна катастрофа. През октомври 2009-а в Гърция се провели избори и избирателите, уморени от кризата, гласували за социалистите и смешните им обещания, че ще прекратят рестриктивните мерки. Когато взели властта, готови да зарежат обещанията си, за които предварително знаели, че са нереалистични, социалистите обвинили своите предшественици, че са подменили цифрите. Обикновената схема. Искали да обявят, че били обещали да сложат край на рестриктивните мерки, но, о, нещастие! Когато се добрали до властта, установили, че ситуацията била много по-зле, отколкото си представяли, и глупости от този род, поради което мерките останали.

— Тук в Испания политиците правят същото, независимо от кой цвят са — отбеляза Ракел. — А в Португалия?

— Същото е — потвърди той. — За да докаже, че нещата били по-лоши, отколкото очаквали, новото правителство разкрило, че бюджетният дефицит за годината няма да е четири процента, както били съобщили предшествениците им, а дванадесет процента. Онова, което не знаели, е, че тези глупави приказки се следят от международните инвеститори, които били много разтревожени за сигурността на парите си. Значи, Гърция имала дванадесет процента дефицит? Инвеститорите прегледали инвеститорските си портфейли и много от тях открили, че с течение на времето се били сдобили с множество гръцки облигации. Дали били сигурни? Дали Гърция щяла да ги плати? Налегнали ги съмнения. Дали не било по-добре да се освободят от тези облигации, докато е време?

— Ха! — възкликна Ракел, ококорена. — Тогава ли започнали да продават…

Много от тях да, но повечето си казали:,Добре, Гърция е в еврозоната, следователно гарантират за нея — няма проблем“. И инвеститорите малко се поуспокоили, макар че останали нащрек. Веднага след това се провела европейска среща на върха, в края на която журналистите задали някои въпроси относно дефицита на Гърция. Лидерите отговорили, че проблемът касае изключително Гърция, и насочили вниманието им към клаузата no bail-out , която фигурира в Договора от Маастрихт и всъщност постановява, че никоя страна от еврозоната не е длъжна да плаща задълженията на друга. Като чули това, инвеститорите се опомнили. В онзи момент те разбрали, че Гърция няма пари да плати онова, което й били отпуснали, и че никой няма да поеме този дълг. Изпаднали в паника, те незабавно започнали да разпродават облигации с гръцки задължения.

— А кредитните агенции?

— Те също си изпатили от допуснатите грешки в оценките на американските токсични секюритизации и разбрали, че са надценили сигурността на гръцките облигации. Затова започнали да свалят оценката.

— Как това засегнало останалата част от еврозоната? Как стигнало до нас?

— Чрез същия механизъм. Виждайки, че в споразумението за еврото съществува клауза no bail-out , инвеститорите започнали да преглеждат сметките на всички страни, въвели единната валута, и в някои от тях открили огромни пролуки. Обзело ги безпокойство. Инвеститорите притежавали облигации, емитирани в Португалия, Испания, Ирландия и Италия, и започнали да разбират, че ще видят парите си на куково лято. Затова било добре да ги продадат, докато още могат. Проблемът бил, че никой не искал да ги купи. Пазарът на държавните дългове бил парализиран, а страните от Средиземноморския клуб, които се издържали с пари от заеми, вече нямало от кого да поискат.

— Жестока атака на пазарите, а?

— Каква атака? Това са приказки на глупаци, които се опитват да преследват миражи и да си измият ръцете от собствените си отговорности, хвърляйки вината върху изкупителни жертви без лица! Вярно е, че поради нерегулираните пазари на деривати се появили продукти, които позволяват на онзи, който заложи, че дадена страна ще фалира, да печели пари, като случая с credit default swaps [106] Кредитен деривативен контракт, наричан още CDS (англ.) — вид застрахователна полица между две страни, която се използва от притежатели на дълг срещу неизпълнение от страна на кредитополучателя. Купувачът плаща фиксирана сума на продавача в замяна на застраховка срещу неизплащане или кредитно събитие на трета страна по задължение. — Б. пр. . Тази схема изиграла някаква роля, макар това да било възможно само защото страните сами се предложили. Истината обаче е, че инвеститорите, включително и пенсионните фондове, изведнъж се сетили, че ако отпуснат пари на страни, които имат дългове, никога няма да ги видят. — Томаш посочи събеседницата си. — Представи си, че от десет години съм безработен и идвам при теб с прокъсани панталони и поискам да ми заемеш двадесет хиляди евро, за да отида на почивка на Карибите и да направя първоначална вноска за закупуването на мерцедес и къща с басейн в Монако. В реална ситуация би ли ми дала парите?