— Ho това не помогнало…
— Нямало как! Кейнс бил предвидил използването на излишъка от добрите времена за съживяване на икономиката по време на криза, но истината е, че нямало никакъв излишък. Тъй като Средиземноморският клуб и други страни прекарали добрите си времена, натрупвайки дефицит, не им останали пари, които да ползват в периода на криза. Освен това Кейнс бил пределно ясен в твърдението си, че масовото инжектиране на държавни пари трябва да се случва само в извънредни случаи, а управляващите започнали да го правят твърде често. Икономиките се пристрастили към тази псевдокейнсианска рецепта, поради което тя престанала да бъде ефикасна. В известен смисъл е подобно на дрогата, разбираш ли? Ако пробваш малко наркотици, те имат поразителен ефект. Но ако продължиш да ги употребяваш, те постепенно губят въздействието си, докато станат неефикасни. Приемането на повече дрога не помага, а отказът е болезнен. Същото се случва и с псевдокейнсианската икономическа рецепта. Накрая, и със сигурност най-важното: Кейнс формулирал своите решения за затворени и защитени пазари, каквито били по негово време; при тях, ако дадеш пари на хората, те щели да консумират родни продукти и по този начин да съживят националната икономика. Но светът се променил, икономиките разрушили своите защити и се отворили. Това означава, че когато португалският или испанският пазар иска пари от чужбина и ги предоставя на своите граждани, за да възкреси потреблението, хората отиват в супермаркета и купуват вносни стоки.
— Разбирам! — възкликна Ракел. — Тоест кейнсианският модел престава да финансира икономиката на страната и започва да налива парите в чужда икономика, нали? Ако е така, единственият практически ефект от финансовата инжекция е увеличаване на бюджетния и търговския дефицит.
— Именно! И така, когато сегашната криза се проявила, вдъхновени от погрешно интерпретирани и неефикасни в новия международен ред на отворени пазари кейнсиански идеи, страните решили да задлъжнеят още повече, за да се справят с Дълговата криза! Все едно човек да бяга към пропастта, убеждавайки сам себе си, че ще се спаси, ако бяга още по-бързо. Тоест управляващите решили да трупат нови дългове, за да върнат старите, предоставяйки пари, които незабавно щели да изтекат в чужбина, като така създали същинска пирамидална схема, която неизбежно щяла да се срине, когато кредиторите спрат да отпускат пари.
— Боже, опази! — възкликна Ракел. — И никой ли не го е забелязал?
Историкът вдигна пръст.
— Само една страна отправила предупреждение за тази лудост! — възкликна Томаш. Той й намигна. — Не се ли досещаш коя?
Ракел се разсмя.
— Не ми казвай, че е Германия!
Томаш кимна.
— Докато американците и останалите европейци възхвалявали предимствата на неограничените разходи, германците заявили, че няма да участват в това безумно надбягване, и предупредили, че никой не може да живее дълго над възможностите си. Всъщност те първи забелязали, че причината за кризата са лесните пари и че тя не може да бъде преодоляна с още дългове.
— Така ли е възникнала кризата с държавните дългове?
— Да, но не само. Наистина, в началото еврозоната действала като стъклен похлупак. Ако се замислиш, първите страни, които пострадаха от удара на кризата, не са част от еврозоната. Икономиките на Исландия, прибалтийските страни и страните or Източна Европа претърпяха незабавен крах, а исландците дори започнаха да се чудят дали няма да е по-добре да се присъединят към еврото, за да се предпазят.
— Спомням си — каза испанката. — Тогава как се е отключила кризата на еврото? Започна заради Гърция, права ли съм?
— Трябва да имаме предвид, че инвеститорите изгубили много пари заради финансовия колапс. Тези, които имали акции, изгубили милиони. А някои от притежателите на облигации също останали с пръст в уста. Банките престанали да отпускат заеми и инвеститорите, опарени от загубите, започнали да преразглеждат инвестициите си. Нали кредитните агенции били оценили токсичните секюритизации с рейтинг ААА? Щом сгрешили в оценката си за тях, дали не били допуснали грешка и при други оценки? Инвеститорите били много нервни и страхувайки се да не изгубят още пари, започнали да изследват щателно инвестициите.
— Тогава насочили поглед към Гърция…
— Всъщност не инвеститорите били тези, които привлекли вниманието към Гърция — поправи я историкът, — а самите гърци.
— Шегуваш се!
Читать дальше