Жозе Родригеш душ Сантуш: Седмият печат

Историческата, техническата и научната информация, която се съдържа в този роман, е вярна.

БРРРРР.

— Марамбио за Макмърдо. — Бррр… — Марамбио за Макмърдо.

Бррррр.

Един мъж с кръгли очила и рядка сива брада седна пред радиостанцията и натисна бутона за интеркомуникация, прекъсвайки изнервящото бръждене.

— Тук Макмърдо. Говори Доусън. Какво има, Марамбио?

Бррррр.

— Доусън?

Бррррр.

— Да, говори Хауърд Доусън от Макмърдо.

— Тук е Марио Рокаталята от Аржентинския антарктически институт, отдел „Глетчери“, база Марамбио.

— Здравей, Марио. Всичко наред ли е?

Бррррр.

— Не знам.

Брррррррррррр.

— Би ли повторил?

Брррррррррррр.

— Не знам дали е наред — каза гласът от другата страна на английски с ясно изразен испански акцент. — Нещо странно става тук.

— Какво разбирате под „нещо странно“?

— Ларсен Б.

— Какво става с Ларсен Б?

— Тресе се.

— Тресе се?

— Да.

— Земетресение ли има?

— Не, не е земетресение. Започна преди няколко дни. Говорих с колеги от Сеизмологичната служба в Буенос Айрес. Казват, че няма земетресение.

— Тогава защо Ларсен Б се тресе?

— Не съм сигурен. Но се появиха пукнатини в леда.

— Пукнатини в леда? Не може да бъде! Ледникът има над двеста метра в дълбочина!

— Но пукнатините в леда са видими и вибрациите се усещат по цялата платформа.

— Имате ли някакво обяснение?

Брррррррррррр.

— Да.

— Какво?

— Опасявам се, че няма да приемете това обяснение.

— Слушам ви.

— Ларсен Б се разпада.

Брррррррррррр.

— Моля?

— Ларсен Б е в процес на разпадане.

Брррррррррррр.

— Ледникът се руши, така ли?

— Да.

— Но това е невъзможно! Ларсен Б съществува от последния ледников период, отпреди дванадесет хиляди години. Толкова стар ледник, с такава огромна маса… не може да се разпадне току-така.

Брррррррррррр.

— Знам. И въпреки това се разпада.

Мършавото жилаво тяло на Брад Раджински се появи в Crary Science and Engineering Center2 2 Научно-технически център „Албърт Крери“. — Б.р. с чанта в ръката. Раджински свали палтото си и го окачи на закачалката до входа, след което се отправи към кабинета на директора. Вратата беше затворена. Метална табелка идентифицираше обитателя на кабинета.

S-001

ДОУСЪН

S идваше от Science3 3 Наука (англ.). — Б.пр. , а 001 сочеше мястото на служителя в йерархията на институцията. Раджински почука нетърпеливо и влезе, без да чака.

— Може ли?

— Здравей, Брад — каза Хауърд Доусън, който седеше на бюрото и разглеждаше някакви документи. — Имаш ли новини?

Видимо угрижен, Раджински измърмори нещо неясно и след като стисна ръката на директора на лабораторията, седна пред масата за съвещания. Доусън стана от бюрото с футуристичен дизайн и се настани до госта, който се взираше в картата на Антарктида, окачена на стената пред него. Без да губи време, Раджински се наведе над чантата, измъкна няколко снимки и ги постави на масата.

— Това е заснето от MODIS4 4 Moderate Resolution Imaging Spectroradiometers (MODIS) — спектрорадиометър за изображения със средна пространствена разделителна способност. — Б.р. — каза той, минавайки направо на въпроса. Говореше бързо и изяждаше част от думите. — Току-що ми ги пратиха от National Snow and Ice Data Center5 5 Национален информационен център за изследвания на снежната и ледената покривка. — Б.р. в Колорадо.

Доусън се надвеси и заразглежда снимките.

— Това Ларсен Б ли е?

— Да. Направени са преди час.

Директорът на лабораторията взе една снимка и внимателно я разгледа. Сви устни, повдигна рамене и погледна събеседника си.

— Всичко ми се струва наред.

Раджински се наведе над чантата и извади кръгъл метален предмет с дебела леща. Лупа. Взе една от снимките, постави лупата върху нея и посочи някакви нишки върху бялата структура.