Жозе Родригеш душ Сантуш - Седмият печат

— Да, ако обичате.

— Родера за Джеймс Кларк . Чувате ли ме?

— Чудесно, Родера. Тук е капитан Никълс.

— Макмърдо иска да говори с вас. — Смени тона, обръщайки се към другия събеседник: — Go on 12 12 Давай (англ.). — Б.пр. , Макмърдо.

Доусън натисна копчето.

— Макмърдо за капитан Никълс.

— Слушам ви.

— Капитане, до нас достигнаха обезпокоителни новини за поведението на ледника Ларсен. Родера ми каза, че сте наблизо.

— Действително.

— Можете ли да го видите?

— Да. Ето го там, в дъното. Виждам го.

— Забелязвате ли нещо необичайно?

— Коя от платформите имате предвид? Б или Ц?

— Ларсен Б, капитане.

— Един момент, да сложа бинокъла.

Бррррррррррр.

— Виждате ли я?

Брррррррррр.

— Хм… да… Тоест не съм сигурен.

— Моля?

Бррррррррррр.

— Има нещо странно. Не знам… изчакайте така.

— Капитан Никълс?

Бррррррррррр.

— Виждам… Виждам облак, който се издига над… над ледника.

— Облак ли казахте?

— Така изглежда… Прилича на пара.

— Облак от пара?

Бррррррррррр.

— Господи!

— Капитан Никълс?

— Ледникът… ледникът…

— Какво става?

— Господи!

— Какво става?

Брррррррррр.

— Ледникът се разпада!

Друсаше непрестанно, но това не попречи на Доусън и Раджински да подремнат. Бяха във въздуха няколко часа и полетът им се бе сторил безкраен, макар че бяха подготвени и знаеха, че самолетът не предлага кой знае какъв комфорт. „Херкулес С-130“ бе надеждно въздухоплавателно средство — единственият товарен самолет, който безпроблемно можеше да кацне на Южния полюс, но с четирите си витлови мотора, твърдите седалки и шумни вибрации, едва ли би бил предпочитан избор за любителите на бизнес класата.

Доусън се беше свил в червения анорак с притиснати до ушите слушалки, за да заглуши непрестанния шум на самолета, и се бе унесъл в лека неспокойна дрямка. Пробуждаше се при всяко по-здраво раздрусване и вперваше поглед през прозореца, опитвайки се да различи нещо ново из безбрежното плато на Антарктида, но гледката си оставаше една и съща — безкрайна снежна покривка, чезнеща отвъд хоризонта, тук-там разчупена от планини и пропадаща в чудни дефилета; млечнобяла пустош, искряща под антарктическото слънце в безметежно сините небеса. Пейзажът би очаровал всеки новопристигнал, но не беше нещо ново за него. А и друго безпокоеше мислите му.

Почувства някакво движение и отвори очи. Лейтенант Шилер се беше надвесил над него и му сочеше нещо. Доусън свали слушалките, които го изолираха от шума в самолета.

— Пристигаме — съобщи бордовият инженер, почти викайки. — Елате да видите.

Доусън тръгна след Шилер през товарния отсек на самолета, последван от Раджински. Изкачиха стъпалата до кабината, която едва побираше двамата пилоти и навигатора. „С-130“ се тресеше и люлееше и новодошлите с усилие запазиха равновесие.

Пилотът ги видя да влизат и кимна към прозореца, сочейки надолу. Доусън се наведе и видя Антарктическия полуостров, врязан дълбоко в морето, разцепил водите като ятаган. Това беше заостреният нос на Антарктида, насочен на север, почти докосващ края на Южна Америка. Глетчерите се спускаха по склоновете и застиваха, надвесени над водата, белеещи като мляко с флуоресцентна тюркоазеносиня светлина, процеждаща се през пукнатините. Зоната между полуострова и море Белингсхаузен беше осеяна с многобройни айсберги и плаването без ледоразбивач бе невъзможно.

Помощник-пилотът зави надясно, самолетът прелетя над планинска верига и веднага след това намали височината. Пилотът посочи нещо на полуострова:

— Вижте там!

Доусън се взря внимателно в указаната посока. Вгледа се в набраздената повърхност на море Уедъл, в тъмносините, почти черни води с пръснати бели блокове, и се помъчи да открие познатата млечнобяла повърхност на ледника.

Шок.

Белоснежното петно, онова блестящо кристално огледало, което приличаше на инкрустирано сред снежната планина и бурното море, вече не съществуваше. Огледалото се беше пръснало на хиляди парченца, ледникът се трошеше като разбит кристал и вместо стъклената повърхност, която помнеше, виждаше само хиляди, безброй бели отломки, ледени иглички, пръснати в морето като натрошен на хиляди трошици стиропор.

— Good Lord! 13 13 Господи! (англ.). — Б.пр. — прошепна Доусън, смаян.

Целият екипаж на „С-130“ съзерцаваше спектакъла, без да откъсва очи от гледката, сякаш ледените игли им въздействаха хипнотизиращо като махало, като огромен магнит, от който не можеха да се откъснат.