Жозе Родригеш душ Сантуш - Седмият печат

— Не.

— Имаше пистолет.

— Give me a break, man! 22 22 Какво говориш! (англ.). — Б.р.

— Сериозно! Пришълецът носеше пистолет под анорака.

След като кръжа цял час над Ларсен Б, „Херкулес С-130“ направи една последна обиколка, зави и се отправи на юг покрай Антарктическия полуостров, към морето Рос и базата Макмърдо.

Двамата учени се върнаха на местата си в товарния отсек, но на никой не му се спеше.

— Какво става тук, по дяволите? — попита Раджински и седна, все още стискайки видеокамерата в потреперващите си ръце.

— Това е последица от затоплянето на планетата — отвърна Доусън мрачно. — Въздухът на Антарктида се затопля с половин градус по Целзий на десетилетие. С други думи, пет пъти по-бързо, отколкото в останалата част на света. И това е поне от 1940 година насам. — Замисли се. — Явно сме достигнали критичната точка.

— Критична точка?

— Да, определена стойност, след която всичко се променя. — Доусън въздъхна. — Преди седем години се разпадна Ларсен А. Сега Ларсен Б. Лошото е, че Ларсен Б е много по-голям.

Раджински остана безмълвен. От дълго време слушаше да се говори за глобалното затопляне, но за първи път наблюдаваше последиците със собствените си очи.

— Това ще предизвика ли покачване на морското равнище?

— Кое? Затоплянето на планетата ли?

— Не, изчезването на Ларсен Б.

Доусън поклати глава.

— Ларсен Б е ледник. Ледниците са дебели плочи, които се носят във водата, залепени за Антарктида. Те вече влияят върху равнището на океаните и това, че се топят, няма да се отрази на морското равнище.

Раджински се усмихна с облекчение.

— Значи няма проблеми.

Събеседникът му отново поклати глава.

— Има проблем. И то не малък. Ледените платформи действат като спирачна система за глетчерите. Тъй като се намират между Антарктида и океана, те не позволяват на по-топлия морски въздух да стигне до континента и допринасят за по-умереното топене на глетчерите. Но изчезването на ледниците ще промени това равновесие. Топлият въздух ще нахлуе в Антарктида, глетчерите ще се разтопят и нивото на океаните ще се покачи. — Протегна ръце нагоре, като че се молеше. — И когато това стане… God help us! 23 23 Господ да ни е на помощ! (англ.). — Б.пр.

Раджински заби поглед в пода.

— Shit! 24 24 По дяволите! (англ.). — Б.пр.

Хауърд Доусън отвори вратата на самолета и леденият бриз изплющя като плесница в лицето му. Ученият придърпа анорака и тръгна предпазливо по стълбата. В Макмърдо температурата беше само пет градуса под нулата, но заради вятъра се усещаше като минус двайсет градуса.

Стъпи на асфалта на пистата Уили Фийлд и се изправи. Слънцето сияеше на хоризонта, но Доусън знаеше, че само след около два месеца щеше да се спусне почти постоянен здрач. За половин година щеше да се възцари страшната нощ на антарктическата зима, през която термометрите можеха да спаднат и до минус деветдесет градуса. Тази перспектива никак не въодушевяваше учения. Но засега предпочиташе да се наслади на мига, да се порадва на лятото, на краткия залез, когато слънцето захождаше, за да се появи почти веднага на хоризонта.

Шумът от двигателите на „С-130“ започна да заглъхва и Доусън закрачи по пистата. Чувстваше се изтощен от преживяното в последните часове, когато шумът на моторите се сливаше с напрежението от роящите се мисли в главата му след гледката на разрушения Ларсен Б. Нуждаеше се от миг спокойствие, което да възстанови равновесието му. Отдалечи се на няколко метра от притихналия самолет и най-сетне откри в едно кътче на пистата тъй лелеяния мир.

Тишината се стелеше над безкрайното поле и обгръщаше учения. Тишината на Антарктида бе толкова необятна и бездънна, че долавяше леко жужене в ушите си. Не се чуваше ни птица, ни глас, ни звук. Нищо. Вятърът се надигаше от време на време и тихо прошумоляваше, но бързо стихваше и отново се възцаряваше тишина.

И тогава от нищото се появи едва доловим, вибриращ и ритмичен шум. Бум-бум, бум-бум, бум-бум… Сърцето му биеше в гърдите. Когато го чу, Доусън разбра, че си бе възвърнал равновесието. Усмихна се, обърна се и тръгна към хангара, където го чакаше Раджински.

— Всичко наред ли е? — попита приятелят му.

— Да — потвърди Доусън, вслушвайки се в скърцането на ботушите си bunny boots 25 25 Топли ботуши, свързвани най-вече с Аляска и USAP ( United States Antarctic Program ) — Американска антарктическа програма. Предназначени са за продължително излагане на температури от минус 20 до минус 40 градуса. — Б.пр. . — Бях зажаднял за тишина.