Жозе Родригеш душ Сантуш - Седмият печат

— Ларсен Б е изчезнал — отбеляза пилотът, без да проумява онова, което виждаше. — It’s just fucking gone! 14 14 Отишъл е по дяволите! (англ.). — Б.р.

Раджински взе видеокамерата и се зае да снима. „Херкулес С-130“ прелетя няколко пъти над мястото — най-напред ниско, в бръснещ полет, после високо, за да може да заснеме събитието от различна перспектива. На два пъти прелетяха над аржентинската база Марамбио и веднъж близо до британския кораб Джеймс Кларк Рос, който плаваше сред ледените блокове, носен от теченията на море Уедъл, но вниманието на всички беше приковано от грандиозния спектакъл на хилядите нови айсберги, в които се беше превърнал Ларсен Б.

Уютната и задушевна атмосфера в „Кофи хаус“ беше в пълен контраст с ледения мраз, сковал тъмните улици на Макмърдо. Приятен аромат на топло капучино и donuts 15 15 Понички (англ.). — Б.пр. изпълваше кафенето, приспано от приглушения говор на клиентите, дошли да прекарат малко време в приказки или в игра на карти.

Вратата откъм улицата се отвори и разговорите секнаха, когато на прага застана непознат мъж в син анорак.

— Кой е този? — прошепна един от клиентите насред играта крибидж 16 16 Вид игра на карти. — Б.пр. , привеждайки се към сервитьора, който подреждаше бутилки вино в един шкаф.

Сервитьорът обърна глава, изгледа посетителя и вдигна рамене.

— Не знам — каза той. — Някакъв finjy .

На жаргона на Макмърдо думата означаваше „пришълец“.

— Fucking finjies 17 17 Проклети пришълци (англ.). — Б.пр. — изръмжа клиентът и партньорите му по игра го подкрепиха.

Мъжът със синия анорак прекоси кафенето под втренчените погледи на присъстващите. Лицето му бе скрито от дълбоко нахлупената шапка и слънцезащитните очила. Открояваха се само заострената брадичка и тънките му жестоки устни. Явно не смяташе да остава в кафенето, защото не свали ръкавиците си. Забеляза сервитьора до шкафа с вината и се приближи до него.

— Трябва ми информация — каза той, без да поздрави. Дрезгавият нисък глас издаваше неопределен чужд акцент. — Къде се намира Crary Lab 18 18 Лабораторията „Крери“ (англ.). — Б.р. ?

Сервитьорът се поколеба, чудейки се как по-точно да му обясни. „Кофи Хаус“ беше дървена барака без прозорци, подобна на хамбар, и тъй като не можеха да погледнат навън, посочи входната врата.

— Видяхте ли белия параклис в дъното на улицата?

Пришълецът кимна механично като робот.

— Да.

— Това е Chapel of the Snows 19 19 Снежният параклис (англ.). — Б.р. . Тръгнете по пътя и след като минете параклиса, ще стигнете право до Crary Lab .

Непознатият продължаваше да се взира в сервитьора зад непрозрачните стъкла на очилата.

— Има ли много хора там?

— Да, bakers 20 20 Пекари (англ.). — Б.пр. .

— Bakers?

— Така ги наричаме на местен жаргон — поясни сервитьорът. — Пекари са учените, които работят в Crary Lab .

Без да отрони и дума, мъжът се обърна и се запъти към вратата. Не успя да прекрачи прага, понеже сервитьорът му извика.

— Извинете, сър — каза той, — в Crary Lab ли отивате?

Вече иззад полуотворената врата, през която нахлуваше студ, пришълецът извърна глава. Лицето му остана наполовина скрито в мрака.

— Не си пъхайте проклетия нос където не ви е работа.

— О, извинете — смотолеви сервитьорът, изненадан от реакцията на непознатия. — Исках само да ви кажа, че няма да намерите никого там. Днес е неделя и всички са отишли на бинго.

— И професор Доусън ли е на бинго?

— А, не. Професорът работи и в неделя.

Мъжът му обърна гръб.

— Ама и него днес го няма — добави сервитьорът.

Пришълецът отново се закова намясто. Отразената светлина блесна по огледалните стъкла на очилата.

— Няма ли го?

— Преди малко го видях в един товарен Nodwell 21 21 Канадски двуверижен всъдеход. — Б.р. . Разбрах, че ще лети нанякъде.

— Напуснал е Макмърдо?

— Не знам. По-добре говорете с шофьора на майор Шумахер, той го е откарал до Уили Фийлд.

Без да се сбогува, непознатият затвори дървената врата и се отдалечи.

В кафенето разговорите се подновиха с невиждано оживление. Макмърдо беше като провинциално селце — никога нищо кой знае колко вълнуващо не се случваше в това затънтено кътче на Антарктида, поради което появата на непознатия с надутия му вид и груби обноски беше приятна новост. Вече имаше тема за разговори.

— Зловещ тип, нали? — коментира един от играчите на крибидж пред партньорите си и сервитьора. — Забелязахте ли как му беше издут анорака?