Жозе Родригеш душ Сантуш: Седмият печат

Раджински се разсмя.

— „Херкулесът“ е ужасен, нали?

Двамата се отправиха към нодуела , който ги очакваше недалече от хангара.

— Ще дойдете ли в Крери Лаб ? — попита Доусън.

— Не, изморен съм — отвърна Раджински. — Ще разпускам в „Южно изложение“. — Беше един от баровете в Макмърдо. — Днес в Мактаун се играе бинго и не искам да изпусна възможността да стана богат.

Доусън поклати глава иронично.

— Вие сте единственият човек, който вярва, че може да забогатее на Ледения континент.

Влязоха в нодуела и шофьорът, изпратен от майор Шумахер, ги откара до Макмърдо на петнадесетина километра оттам. Доусън предпочиташе да каца на Айс Рънуей, която се намираше на ледена платформа близо до нос Армитидж, на пет минути от Макмърдо, но въпросната писта можеше да се използва само от октомври до декември. През летните месеци ледът се размекваше от топлината и Айс Рънуей не беше безопасна.

— Професор Доусън — каза шофьорът по средата на пътя за Макмърдо, — някакъв човек ви търси.

— Някой от бейкърите?

— Не, сър. Финджи.

— Финджи? Каза ли какво иска?

— Не, сър. Само попита за вас.

— И вие какво му отговорихте?

— Че сте отишъл до Полуострова и ще се върнете след няколко часа, сър.

— А той?

Шофьорът повдигна рамене.

— Сигурно е отишъл да пие чаша бира при Галахър, сър.

Раджински слезе пред сградата, където се помещаваше „Южно изложение“, и нодуелът пое към следващата спирка, преминавайки покрай „Кофи Хаус“ и Снежния параклис. Доусън се замисли кой би могъл да е непознатият, който го бе търсил, но догадките му бързо се разсеяха при вида на познатия пейзаж зад стъклата на автомобила.

Макмърдо беше бивша американска база, чиито постройки на по два и три етажа, издигнати на пилони, бяха отделени едни от други — нещо, което дразнеше Доусън. Ученият би предпочел системата, възприета от новозеландците в съседната база Скот, където почти всички постройки бяха свързани помежду си. Като се има предвид суровият климат на Антарктида, този модел му се струваше несравнимо по-добър. Но най-лошо бе това, че всичко бе невероятно грозно. Водопроводните тръби и електрическите кабели не бяха прокарани под земята, а лежаха върху снега или висяха между стълбовете пред очите на всички, изложени на ледения вятър. Понякога имаше чувството, че Макмърдо не беше научна станция, а западнало миньорско селище от Дивия запад.

— Пристигнахме, сър — съобщи шофьорът, връщайки го към действителността.

Доусън се сбогува с шофьора и слезе от нодуела , който потегли веднага. Пред него се издигаше Научният център „Крери“ — дълга постройка в циментовосив цвят. Ученият подритна мръсния сняг, ядосан, че бяха построили базата на това място. Макмърдо се издигаше край единствения активен вулкан в този район на Антарктида — планинския масив Еребус на остров Рос. Вулканичната пепел замърсяваше земята на базата и накърняваше девствената чистота, която беше символ на континента.

Мърморейки недоволно под нос, Доусън застана пред входа, пъхна дигиталния пропуск в процепа и влезе в сградата. Усети как топлината нежно обгръща тялото му и побърза да затвори вратата. Съблече анорака, събу ботушите bunny boots и по домашному тръгна по чорапи из пустата сграда, притихнала в часовете на неделното бинго. Отиде до кабинета, включи компютъра и докато екранът се събуждаше за живот, реши да похапне нещо. Премина по тесните коридори, из които се редяха затворени врати с цифрово означение на проекта на всеки от обитателите на кабинетите: S-015, S-016, S-017 и така нататък. На някои от вратите висяха метални табелки с кодово название на проектите: Penguin Cowboys26 26 Пингвините каубои (англ.). — Б.пр. , Sealheads27 27 Тюленови глави (англ.). — Б.пр. , Bottom Pickers28 28 Придънни събирачи (англ.). — Б.пр. . Доусън мина покрай заседателната зала и лабораториите, пълни с микроцентрофуги и колби за експериментите, прекоси големия салон, чийто огромен прозорец гледаше към Макмърдо Саунд с невероятния изглед към Трансантарктическите планини, и стигна до кухнята.

Освен микровълновата фурна, печката, хладилника и някои други неща, които могат да бъдат открити в една кухня, тук бяха струпани и контейнери за отпадъци според изискванията на протокола за Waste Management Program29 29 Система за управление на отпадъците (англ.). — Б.пр. . Отдавна беше минало времето, когато оставяха боклука в леда или го изгаряха всяка събота. Антарктида се беше превърнала в огромна защитена зона и според Протокола за опазване на околната среда на континента всички отпадъци трябваше да бъдат прибирани до момента на тяхното извозване в съответните страни, в случая Съединените щати. Дори атомният реактор на базата, доставен през 1961 година, бе върнат единадесет години по-късно. В съответствие с Протокола, в кухнята имаше ниши за осемнадесет различни типа отпадъци и Доусън губеше по десетина минути, докато се освободи от най-обикновена найлонова торбичка с боклук: използваните картонени опаковки се събираха на едно място, металните на друго, дори и готварската мазнина си имаше собствен контейнер.