Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Нима не е било възможно да се предвидят тези неща?

— Възможно е, естествено. Проблемът е, че управляващите в страните от Средиземноморския клуб, до един с членски карти и платен членски внос в Клуба на глупаците, решили да се преструват, че нищо не се случва, и избрали да живеят във въображаем свят. Тази фантазия била поддържана от факта, че еврото винаги е било по-скоро политически, отколкото икономически проект.

— Да, вече го спомена. Начинът, по който Франция обвързала Германия.

— Икономистите, които се погрижили за подробностите, били напълно наясно с огромната заплаха, която се криела зад въвеждането на единна парична единица в такъв разнороден регион, без да е подчинена на унифицирано централизирано управление, но се надявали, че в икономически план еврото ще представлява един вид катализатор на промените в страните от Средиземноморския клуб. Тези надежди се оказали илюзия. Още Маркс е твърдял, че икономиката е инфраструктурата на обществото. Еврото било опит за налагане на един политически проект без наличието на икономическа инфраструктура. Нямало как да проработи.

— Но е проработил, Томаш — обори го испанката. — Достатъчно е да видиш, че в продължение на толкова години всичко беше наред.

— Тестът за стабилност на една валута не се прави в добри времена, скъпа. Латинският паричен съюз, Скандинавският паричен съюз, „Змия в тунела“ и ЕКЮ функционирали много добре в периоди на просперитет, но се сринали, когато нещата се объркали. По същия начин и еврото беше стабилно, когато имаше евтини кредити и всичко беше цветя и рози. Но дали единната валута ще издържи на евентуален срив на икономиката? Готови сме за тест…

Смарагдовозеленият поглед на испанката засия.

— Тестът беше при кризата през 2008-а…

— Точно така — потвърди Томаш. — Както вече ти разказах, фалитът на, Лемън Брадърс“ предизвикал криза на доверието в международната банка. Никой не знаел кой притежава несъстоятелните секюритизации на ипотеки и като предпазна мярка банките престанали да отпускат заеми помежду си, страхувайки се да не изгубят парите си. Кредитите били спрени и парите към Европа секнали. Европейските банки останали без пари и също спрели да дават заеми, като първо започнали да орязват отпуснатите кредити на страните с нововъзникващи пазари в Източна Европа, прибалтийските страни, Унгария, Румъния, България и Украйна, а след това и в периферията на еврозоната. Без пари след известно време компаниите в тези страни започнали да фалират, засягайки и банките, на които дължали заеми, като по този начин предизвикали ефекта на доминото. Германия, Франция, Великобритания и други страни, представляващи центъра на Европейския съюз, се видели принудени да спасяват банките си от банкрут, докато МВФ трябвало да помогне на Унгария, Исландия, Беларус, Украйна и Латвия. Тъй като фирмите затваряли, а хората губели работата си, приходите от данъци намалели и се увеличили разходите за обезщетения на безработни.

— Точно както през 1929 година.

— Свиването на световната икономика през 2008-а и 2009-а е идентично на стагнацията, настъпила в периода 1929–1931 година. — Историкът вдигна пръст. — С една разлика. През 1929-а държавите първоначално избягвали да се намесват в процеса. Един британски икономист — Джон Мейнард Кейнс [105] Джон Мейнард Кейнс (1883–1946) — британски икономист, чиито идеи съществено повлияват върху икономическите процеси по време и след двете световни войни и дават основата на Кейсианската икономика. Автор е на няколко икономически и математически труда. — Б. пр. проучил реакциите след срива на Уолстрийт и заключил, че в епоха на свити пазари държавите трябва да използват бюджетния излишък за подпомагане на икономиката, за да предизвикат търсене и да отключат наново потреблението на стоки, произведени в дадената страна. Например Кейнс защитавал теорията, че е по-добре да се плаща на един човек да копае и заравя една дупка, отколкото да бъде безработен, тъй като ако има пари, той може да ги похарчи за родни продукти и така да съживи икономиката.

— Има логика…

— Така е — съгласи се Томаш. — Тъй като европейските и американските лидери изучавали доктрините на Кейнс за реакциите при подобна стагнация, те решили да следват тази рецепта и обявили пакети от милиарди, за да спасят икономиката. Приличало на състезание, защото всяка страна твърдяла, че ще налее повече пари от другите. Дори Гърция и Португалия, които били бедни като църковни мишки, обявили пакети на стойност милиарди евро! Валели пари отвсякъде!