Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Капанът бе заложен.

Море от хора изпълваше "Лас Рамблас" [107] Известен булевард в Барселона с много заведения, магазини и туристически атракции, ежедневно изпълнен с туристи от целия свят. — Б. пр. в самия център на Барселона: едни се движеха целенасочено нанякъде, други се разхождаха безгрижно и зяпаха витрините. Томаш не виждаше изгледи трафикът да се раздвижи, затова нетърпеливо протегна ръка и побутна рамото на таксиджията.

— Оставете ни тук — каза той предвидливо на португалски, знаейки че каталунците не харесват кастилски. — Ще повървим пеша.

Пътниците слязоха на ъгъла на улица „Ла Бокериа“ и Ракел, която добре познаваше града, махна с ръка към най-високата точка на булеварда.

— Площад „Каталуня“ е там горе.

— Да вървим тогава.

Заизкачваха се по „Лас Рамблас“ с бърза крачка, като спряха само да си купят сладолед — ягода и шоколад; бяха гладни и похапването на нещо сладко щеше да им даде енергия. Тръгнаха отново и след няколко минути стигнаха до площад „Каталуня“. Задръстването беше ужасно и навсякъде бе пълно с хора и коли. Завиха наляво и влязоха в огромната сграда на FNAC [108] Френска верига магазини, която продава компютри, фотографски принадлежности, книги и музикални продукти. — Б. пр. .

— Сега ли намери да си купуваш книги? — възнегодува испанката. — Какво търсим тук?

— Не и книги — отвърна Томаш, отправяйки се право към секцията с компютрите. — Искам да купя лаптоп.

Ракел се ококори от изненада.

— За какво?

— Трябва да се свържа със старческия дом на майка ми — обясни той. — Ако се обадя по стационарен телефон, ще разберат, че сме в Барселона. Ако ползвам мобилен, могат да ни проследят чрез GPS. Остава само компютърът.

— Защо не отидем в някое интернет кафене?

— Защото онези ще засекат IP адреса, от който е изпратено съобщението, и ще разберат, че сме в Барселона.

Агентката от Интерпол се плесна театрално по челото.

— Прав си, разбира се — възкликна тя. — Бях забравила за това.

Лаптопите бяха изложени на два дълги щанда. След като ги разгледа, Томаш избра малък модел с издръжлива батерия и на ниска цена; седемчасова батерия и достъп до Wi Fi го устройваше напълно.

— Този е идеален.

Улица „Монцио“ представляваше тесен проход само за пешеходци, толкова забутана, че се стори на Томаш идеалното място, за да спрат и да влязат в интернет. Минаха през сводеста врата и влязоха в „Четирите котки“, ресторант, чиято атмосфера напомняше бар с приглушената си жълта светлина. Избраха си маса в салона, близо до затъмнените прозорци, възможно най-далеч от вратата.

— Как само уцели мястото, Томаш! — каза Ракел, любувайки се на украшенията и старите фотографии в рамки, окачени на стените. — Знаеш ли къде сме?

— В ресторанта, който е посещавал Пикасо — отвърна историкът. — Защо?

Испанката се засмя и го плесна по ръката.

— Невъзможен си! — смъмри го нежно тя. — Понякога си мисля, че знаеш всичко.

— Не бих казал. Но съм учил история на изкуството и Пикасо беше задължителен. Този ресторант се е превърнал в Център на модернистичното движение.

Сервитьорът се приближи до масата и им подаде менюто. Ракел взе менюто, отпечатано на голяма брошура, и преди да разгледа ястията, обърна корицата към своя спътник, за да му докаже логото на „Четирите котки“, което представляваше облечен в сиво мъж с бастун, седнал до дървена маса в градината.

— Виждаш ли? — каза тя. — Самият Пикасо е нарисувал картината.

Разгледаха менюто. Томаш поръча на каталунски arros caldos de llamantol [109] Омар с ориз и сос (кат.). — Б. пр. , докато Ракел предпочете да говори на кастилски, спирайки се на entrecot de vaca [110] Говежда пържола (исп.). — Б. пр. . Историкът изчака сервитьорът да се отдалечи, постави лаптопа на масата и го включи. Когато установи връзка с интернет, той влезе в сайта на старческия дом, за да потърси електронния адрес. След това отвори електронната си поща. Имаше много непрочетени писма. Той разгледа списъка, по-голямата част бяха спам. Сред безполезните съобщения видя един имейл от факултета, който веднага отвори. Беше последната служебна бележка, която гласеше, че заплатата му е преведена по сметката, до която, заради полицията или някой друг, нямаше достъп. Видя и други съобщения от приятели и колеги от факултета. Отвори две от писмата. Един от колегите, който бе чул новината, че го издирват за убийство, му задаваше разни въпроси; друг му изказваше съжаленията си. Заради уволнението или заради замесването му с полицията, запита се Томаш, тъй като съобщението не изясняваше. Върна се в кутията и разгледа отново непрочетените писма.