Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Замръзна.

— Какво е това?

Томаш изрече тези думи с такова изумление, че разтревожи Ракел.

— Какво става? — попита тя. — Случило ли се е нещо?

— Филипе! — възкликна Томаш все още невярващо. — Имам имейл от Филипе!

— Какво?!

Двамата впериха погледи в екрана на лаптопа. В кутията имаше непрочетено писмо от Филипе Мадурейра. Без да губи време, Томаш го отвори и двамата погълнаха съдържанието, където се говореше за комата и срещата в „Уфици“ на другия ден в полунощ, за да говорят с въпросния Мефистофел.

— Филипе е жив! — възкликна радостно Томаш, като се обърна към испанката. — Жив!

Двамата се прегърнаха, за да отпразнуват добрата новина; всичко това им се струваше невероятно, приличаше на холивудски филм с щастлив край.

— Още не мога да повярвам!

Погледът на историка се върна към екрана, за да се убеди, че е прочел правилно.

— Но… той издъхна в ръцете ми! — каза той. — А и телевизионните новини и вестниците съобщиха, че съм издирван за убийството на Филипе. Интерпол научиха за случая от португалската полиция.

— Издъхнал е в ръцете ти? — повтори Ракел. — Понякога състоянието на кома може да се обърка със смърт. Колкото до новините, може би всичко е било планирано от нашите преследвачи. Обикновено полицията дава грешна информация на медиите, за да заблуди заподозрените, които издирва. Това е обичайна практика. Онези искат да докопат диска и за да го постигнат, са инсценирали смъртта на Филипе.

Томаш чувстваше огромно облекчение, сякаш от плещите му се бе смъкнал огромен товар.

— Толкова се радвам, че е жив! — възкликна той. — Ранен, но жив! Мили боже!

Те отново се върнаха към съобщението, като този път обърнаха внимание на инструкциите, които то съдържаше.

— Иска да отидем във Флоренция — отбеляза Ракел, след като го прочете отново. — Утре. — Тя се обърна към своя спътник.

— Явно ще трябва да сменим посоката на пътуването.

Историкът пъхна ръка в джоба си извади два билета за влак, които бе купил от гара „Аточа“ в Мадрид.

— Нашата цел е Флоренция — разкри той с триумфална усмивка. — Това съобщение само потвърждава онова, което подозирах.

Испанката недоверчиво разгледа купените преди няколко часа билети. Действително бяха за влака, който щеше да потегли тази нощ от Барселона за Флоренция. Щяха да са там на сутринта.

— Флоренция? — учуди се Ракел, като се взря в Томаш. — Планирал си да отидем там? Защо?

— Нали си спомняш новините, които гледахме днес следобед, докато бяхме в апартамента на приятелката ти? Съобщиха, че утре започва предварителното заседание на Международния наказателен съд за престъпленията срещу човечеството, които са довели до тази криза. Тази информация се въртеше в ума ми, когато си спомних нещо, което Филипе ми бе споменал. Той ми каза, че последният път, когато се е къпал, бил в Италия. Това може да означава само, че е скрил диска именно там.

— Добре, но как стигна до Флоренция?

— С помощта на новините по телевизията. Съдържанието на скрития в Италия диск е свързано с престъпленията, довели до кризата, а МНС се събира във Флоренция, за да разследва същите тези престъпления. Логично е Филипе да съхранява диска именно там, не мислиш ли?

Ракел отново го прегърна.

— Гениално! — възкликна тя. — Ти наистина си гениален! Сякаш притеглени от невидима сила, двамата сляха устнитеси в целувка, но усетиха нечие присъствие и се обърнаха. Беше сервитьорът, който бе донесъл омарите с ориз и говеждата! пържола и ги гледаше с явно неодобрение. Подобни сцени в I ресторанта не му се струваха уместни. Мъжът и жената неохотно се разделиха и направиха място за чиниите.

Когато сервитьорът се отдалечи, Томаш отново впери поглед в екрана и прочете писмото. След това кликна на reply и написа отговор.

Здрасти, Филипе,

Толкова се радвам, че си жив, братле! Аз съм с приятелката ти Ракел и не можеш да си представиш какво преживяхме заради теб, негодник такъв! Престори се на умрял или ни заряза с чудесен подарък в ръцете, а? Хитрец си ти!

Криптограмата е добре измислена, да знаеш. Доста си поблъсках ума, докато я разгадая. Накара ме да си спомня времената в гимназията „Афонсо де Албукерке“ в Кащело Бранко. Спомняш ли си какви шаради измисляхме?

Утре в полунощ ще бъдем в Уфици. Положението не е розово и наистина се нуждаем от помощ. Надявам се този Мефистофел (що за име има тоя тип, трябва да е прозвище) да ни измъкне от бъркотията. Освен онези, които те простреляха, полицията също е по петите ни. Истински кошмар. Ще ти разказвам.