Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Ракел сведе глава, сразена от очевидното.

— Да, всичко това е истина.

— Именно заради това и, ако се доверяваме на статистиките във финансовата сфера, съдбата на еврото е предрешена. Единната валута, такава, каквато я познаваме, ще се срине.

Испанката му хвърли умолителен поглед, сякаш той притежаваше силата да разреши непреодолимите противоречия на еврото.

— Но, Томаш, нима еврото няма никакъв шанс да издържи.

— Дори минимален?

Историкът си пое дълбоко дъх. Отговорността, която Ракел му възлагаше — да спаси еврото, беше много повече от това, което плещите му можеха да понесат.

— Работи се усилено в тази посока — каза накрая той. — Пътят е стръмен, но ако всичко бъде направено, както трябва, еврото ще оцелее. Не знам само дали ще сме достатъчно силни, за да успеем.

Испанката смръщи вежди.

— Какво трябва да се направи?

— Държавната дългова криза завари еврозоната в ничия земя, където тя не може да остане повече. Страните имат обща валута, но не и общ бюджет, не спазват финансовите правила, под които са се подписали, нито са обединени от централизирано политическо управление. Рецепта за провал. Германците вече са си дали сметка за това и се опитват да направят крачка напред: установяване на санкции за тези, които нарушат финансовите правила и налагане на изискване националните бюджети да бъдат одобрявани само със зелена светлина от Брюксел, като по този начин се поставят основите на един общ бюджет. Интересното е, че страните от Средиземноморския клуб, които твърдят, че имат интерес от оцеляването на еврото, се противопоставят на тези мерки, които са насочени именно към спасяването на единната валута. Абсолютен нонсенс.

— И с право — възпротиви се испанката. — Бюджетът на Испания да се одобрява от Брюксел? И кой в крайна сметка управлява тази страна? Германците?

Томаш се разсмя.

— Точно това е проблемът — отбеляза той. — Страните от еврозоната искат еврото, но не приемат мерките, които ще го запазят! Всички статистики сочат, че дадена валута работи само при централизирана власт, в която има финансово, бюджетно и политическо единство. Ако страните не са готови да отстъпят Управлението в тези три аспекта, еврото няма да е възможно! Точка. Разбираш ли?

— Как така невъзможно? Досега беше!

— Защото досега живеехме в добри времена, вече ти обясних! Една валута може да се изпита само във време на криза, а не когато всичко върви по мед и масло. В момента минаваме през труден период и о, изненада! Появиха се противоречия, на които еврото не може да устои. Трябва да направим избор. Продължаваме напред или се връщаме там, където бяхме преди еврозоната. Не можем да продължим да живеем в тази ничия земя!

Ракел въздъхна, примирена.

— Muy bien , да предположим, че направим тази крачка и изгубим част от автономията си. Това ще спаси ли еврото?

— Не знам. В еврозоната съществува разделение между страни кредиторки и страни длъжници. Има два проблема с приоритетно значение. Във всяко валутно пространство центърът печели власт за сметка на периферията, за което тя трябва да получи нещо в замяна: бюджетен трансфер. Това се случва в Америка и всяка страна с единна валута. Ню Йорк праща пари на Орегон, Лондон — на Съсекс. За да е възможна еврозоната, германците трябва да надмогнат себе си и да се съгласят да превеждат пари към периферията като компенсация за загубата на власт. Дали ще го направят?

— Съмнявам се…

— Ако не го направят, това ще влоши нещата. Вторият проблем не е икономически, а политически, свързан с демократичната легитимност на хората, които взимат решения. Еврото е преди всичко политически проект, който цели да присъедини Германия и да гарантира мира в Европа, нали така?

— Разбира се, вече спомена за това. Еврото ни гарантира мир.

— Щом е така, защо в Атина палят немски знамена? Размяната на обиди между германци и гърци е нещо много сериозно и показва на онези, които са имали съмнения, че еврото всъщност не гарантира мир, а една уязвимост, която заплашва да се превърне във война. Това е тежък проблем, който трябва да бъде разрешен, за да се запази единната валута. Препъникамъкът се крие в легитимността на тези, които взимат решения. Как е възможно в демократични времена една власт да управлява хора, на които не им е дадена възможност да гласуват за нея? Тоест при делегирането на власт към центъра всъщност се случва така, че немските управляващи започват да ръководят португалците, без самите те да са имали думата при избирането им. Така не може. Необходимо е да се даде възможност на цялото население на еврозоната да гласува за тези, които всъщност я управляват. Това означава, че тази територия трябва да се превърне във федерация и всеки един европейски политик да може да се кандидатира за лидер в изпълнителната власт, като организира кампания в Германия, Франция, Португалия и Италия, така както един кандидат-президент на Съединените щати прави такава във Флорида, Кънектикът, Охайо и Тексас.