Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Ракел зарови пръсти в косата си.

— Всичко това е много сложно — сподели тя. — Смяташ ли, че само в тези условия еврото ще се запази?

— Не виждам друг начин. Ако не се справим с всички тези проблеми, еврото скоро ще влезе в колапс. Може да отнеме години, може да се случи и утре, но ще се срине или ще се пречупи. Противоречията трябва да бъдат изгладени.

— Да предположим, че тези слаби места бъдат изчистени и еврото оцелее — предложи агентката от Интерпол. — Това ще реши ли проблемите на Испания, Португалия и страните от периферията?

Историкът скръсти ръце и с леко наклонена настрани глава, за миг се взря в събеседницата си.

— Първото нещо, което трябва да проумееш, е, че чудеса не съществуват — каза той. — Един анализ на повече от двеста банкови кризи, последвани от дългови кризи, ни позволява да си направим ясни изводи. Когато лихвените проценти на един огромен дълг станат по-високи от процентите на икономически растеж, както се случва в Средиземноморския клуб и други страни, вноските за заема вече не могат да се плащат. В такива случаи кризите на дълга приключват с девалвация на паричната единица или работните разходи, или с неплатежоспособност. Независимо от това какво казват демагозите, всяко едно от тези решения е болезнено и е свързано със строги мерки. В историята няма нито един случай, при който погасяването на дълг да се е осъществило без рестрикции. Нито един.

— Значи, рестриктивните мерки са неизбежни.

— За жалост, да. Забележи, че от появата на еврото до дълговата криза производството на Германия е с 30 % повече от това на Гърция. Колкото и невероятно да звучи, това означава, че производството на един продукт в Гърция излиза с тридесет процента по-скъпо, отколкото ако същият е произведен в Германия. Това, което важи за Гърция, важи и за по-голямата част от страните от Средиземноморския клуб, макар и с различни проценти, в зависимост от страната. За да неутрализират разликата спрямо Германия без девалвация и избягвайки неплатежоспособност, страните от Средиземноморския клуб ще трябва значително да намалят трудовите разходи, което, опасявам се, означава намаляване на заплатите. С по-ниски заплати спада потреблението, както и фискалните приходи; това води до рецесия и по-висок дефицит, предизвиквайки ново орязване на заплатите, още по-ниско потребление и фискални разходи и т. н.

— Но това е порочен кръг…

— Така е, но каква е алтернативата? Разплащането, опасявам се, винаги е болезнено и няма идеално решение. — Той вдигна ръка, за да подчертае тезата си. — Каквото и да казват демагозите, помни, че сме стигнали до положение, в което няма идеално решение. Възможностите пред Средиземноморския клуб и всички дълбоко задлъжнели страни са лоши решения и много лоши решения. Чудеса и вълшебни пръчици не съществуват, всички пътища са осеяни с тръни. Анализите на повече от двеста банкови кризи, последвани от дългови кризи, сочат, че погасяването на дълга, какъвто и да е пътят към него, винаги е болезнен процес. Освобождаването на една икономика от дългове отнема няколко години и безработицата нараства средно четири години, докато икономическият растеж остава слаб в продължение на около шест-седем години. През този период има по-малко достъпни кредити и частните инвестиции са много ниски.

— Следователно проблемите на Португалия и Испания няма да се разрешат скоро…

— Със сигурност няма.

— Дори и ако страните от Средиземноморския клуб напуснат еврозоната?

Въпросът бе важен, наистина решаващ, и Томаш замълча за момент, преценявайки как е най-добре да отговори.

— За да установим това, трябва да познаваме добре ситуацията — каза накрая той. — Например португалската икономика е разклатена, защото винаги е внасяла повече, отколкото изнася. Кое е по-добре за стабилизирането й — да остане в еврозоната или да излезе от нея?

Ракел присви очи, обмисляйки отговора си.

— Струва ми се, че ще е по-добре да остане — отвърна накрая.

— Единната валута е като крепост за нас и ни предпазва от бури.

— Така ли? Тогава защо не ни пази сега?

Испанката се поколеба.

— Искам да кажа… все пак по някакъв начин ни е защитила, нали? Погледнете случилото се с Исландия. Те бяха незабавно засегнати от кризата, а ние не. Същото се случи и с прибалтийските страни.

— Вярно е — съгласи се историкът. — Но какво правят исландците сега? Възстановяват се. Какво правят балтийците? Също.

А къде сме ние?