Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Разбира се — съгласи се Томаш. — Всички монети имат две страни. Дори еврото.

— Наистина, наистина — ентусиазира се испанката. — Например помага на страните ни да развиват икономиката си. Това е много важно, не смяташ ли?

— Много важно — повтори историкът. — Ужасно важно, несъмнено. — Той нарочно замълча. — Стига да беше вярно, разбира се…

Ракел ококори очи при този неочакван обрат.

— Какво? — учуди се тя. — Не е ли вярно?

Томаш тъкмо щеше да отговори, когато от гърдите му се надигна дълбока и продължителна прозявка, от която клепачите му натежаха. Погледна часовника си и почти се изплаши от онова, което показваха стрелките.

— О, вече е два сутринта! — отбеляза той. — Много е късно. Хайде да спим.

Ракел го изгледа слисано.

— Да спим? — възпротиви се тя, като размахваше пръст. — Да не си посмял, Томаш Нороня! Чуваш ли ме? Първо ми отговори на въпроса! Помага ли еврото на нашите икономики, или не?

Без да обръща внимание на роптаещия глас на Ракел, португалецът се облегна назад, подпря главата си на стъклото и въпреки че не му беше особено удобно, затвори очи.

— Ще говорим утре — обяви той, след като демонстративно потисна новата си прозявка и даде да се разбере, че не е в състояние да продължи разговора. — Сега спи, нани-на.

Испанката отвори уста, за да възрази, но когато видя лицето на своя спътник, се отказа. Томаш вече спеше дълбоко. Изглеждаше толкова спокоен и невинен, че й се прииска да го целуне.

Приличаше на бебе.

През пердетата на прозореца на хотела, разположен точно над моста „Санта Тринита“, Магус се любуваше на моста „Зекио“ в цялото му великолепие; това бе най-старата флорентинска конструкция над река Арно, едно от чудесата на средновековната архитектура. Душата на Арно сякаш бе именно в този мост от XV век, по който бе пълно с антиквари и бижутери, сякаш беше обикновена търговска улица.

На вратата се почука.

— Кой, по дяволите…

Магус погледна часовника си; беше един сутринта. Не бе най-подходящото време да го безпокоят.

— Искате ли да видя кой е, signore?

Въпросът бе зададен с ридаещ глас от знойна блондинка с тъжен поглед, която лежеше в леглото му. Балам я бе наел от най-елитния бордей и я представи като куртизанка с разностранни дарби, експерт в садомазохистичните фантазии и неща от този род. Магус й хвърли поглед, пълен с желание. Истината бе, че момичето бе понесло добре първия рунд и се бе държало на нивото на репутацията си. Бе стенала под ударите на камшика и пръчката, както впрочем беше редно, но нищо не я обезкуражи — нито плющенето, нито раните или обидите. Понесе достойно жестоката и хищна сексуална атака. Смело момиче!

— Остави — каза накрая той, като се отдалечи от прозореца, загръщайки халата си. — Аз ще отида.

Застана до вратата на апартамента и надникна през шпионката. Съзря Балам, който чакаше в коридора. Отключи вратата и отвори, като хвърли любопитен поглед навън.

— Простете, велики Магус — извини се шефът на охраната с обичайния си боязлив тон. — Получихме отговор.

— Какъв отговор?

— На имейла, който изпратихме на нашия приятел — обясни Балам, размахвайки вече включения лаптоп. — Искате ли да знаете какво пише?

Магус отвори широко вратата.

— Влизай.

Подчиненият хлътна в стаята и постави лаптопа на писалището. Хвърли почти безразличен поглед към проститутката в леглото. Кожата й бе цялата в белези и кръв, но това не го впечатли. Вече бе виждал подобни неща много пъти, а и в крайна сметка бе получила достатъчно пари, за да търпи. Балам се съсредоточи върху екрана и въведе потребителското име и паролата на Филипе Мадурейра. След секунди бе в електронната му пощенска кутия. Кликна върху съобщението от Томаш и завъртя компютъра към шефа си.

— Пише на португалски — каза раздразнено Магус. — Преведи ми тези небивалици.

— Простете, велики Магус — извини се той, обръщайки екрана към себе си. — Ще ви го прочета.

Балам прочете португалския текст и го преведе, като се поколеба на думите „негодник“ и „хитрец“, не бе сигурен, че могат да се преведат буквално.

— Тоя тип се хвана като мишка — обяви Магус, когато агентът му приключи с превода. — Ще падне право в капана.

— Така е, велики Магус.

Шефът посочи към компютъра.

— По-добре да му изпратим отговор.

— Да, велики Магус.

Балам кликна на reply и се приготви да напише на португалски онова, което началникът щеше да му продиктува.

— Здравейте, Томаш и Ракел. — Замълча, за да даде време на подчинения си да набере текста. — Радвам се, че вече пътувате.