Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Историкът се замисли и като си спомни за какво бяха говорили, се намръщи.

— Какво? Разговора ни за еврото?

— Да, винаги съм смятала, че еврото е много ценно за икономиката — призна тя. — Но когато ти каза, че не е вярно, бях направо шокирана, повярвай ми. Как е възможно?

— Не съм казал, че еврото не е ценно — поправи я Томаш — Просто оспорих забележката, че единната валута помага на икономическото разшие, нищо повече.

Ракел махва с ръка, сякаш това беше просто игра на думи.

— Bueno, все същото. Няма еврото не подпомага икономическия растеж на нашите страни?

— Не и според цифрите.

Испанката продължаваше да го гледа скептично.

— Така ли? И какво казват те?

Томаш въздъхна. Не му се искаше да започва отново този разговор. Беше рано, той бе гладен и имаше други неща, за които да мисли, но разбираше любопитството и ентусиазма на испанката, поради което нямаше смелост да й откаже.

— Добре, да видим тогава…

Ракел се надигна и залепи една гореща целувка на бузата му.

— Gracias, carino!

— Да започнем например с преглед на събитията в португалската икономика от началото на еврото — предложи той. — С въвеждането на единната валута лихвените проценти палнали до наистина смешни стойности и при толкова евтини кредити хората задлъжнели. Държава, компании и семейства взимали пари от банките и харчели като луди. През 2000 година португалският външен дълг бил четиридесет и четири милиарда евро, което съответства на 38 % от БВП, а през 2010-а стигнал до сто осемдесет и пет милиарда евро — 109 % от БВП. Тоест външният дълг нараствал с дванадесет милиарда евро на година! Всяка домакиня знае, че подобен скок не е нормален. Но тъй като управляващите са тъпи, или по-скоро дипломирани престъпници, те не сторили нищо. В учебниците пише, че в такава ситуация държавата трябва да свие разходите или да увеличи данъците, за да намали частните разходи, или и двете, но онези глупаци, страхувайки се да не изгубят гласове, направили точно обратното.

— Значи, вината не е в еврото.

— Реално погледнато, не — призна историкът. — Но единната валута с ниските си лихвени проценти е създала условията за последвалия провал. Лошото управление свършва останалото.

— Да. имаш право.

— Сега да видим безработицата — продължи той. — Нивото на безработицата в Португалия през 2000 година е 4 %. През 2011-а, годината на създаването на Тройката, процентите са 14. Това означава, че еврото не е помогнало за намаляване на безработицата.

— Coho! — изруга тя. — Ами развитието нa икономиката? Как влияе еврото на икономическия растеж?

— Трагично — отвърна Томаш. — Икономическият растеж в Португалия през 1998-а е бил 5 %.

— Не е зле…

— Това е годината преди създаването на еврото — отбеляза историкът. — Единната валута се появява през 1999-а и оттогава започва спад. От 1999-а до 2009-а, годината, в която започва държавната дългова криза, растежът на португалската икономика е бил средно 1,2 % годишно, като с течение на годините този процент пада, за разлика от случващото се в останалите европейски страни. Най-ниският годишен ръст от Първата световна война насам.

Ракел поклати глава, докато осмисляше цифрите.

— Dios тio! — възкликна тя. — Не съм си и представяла, че е толкова зле. И всичко това заради еврото?

— Няма как да се уверим в това. Периодът на въвеждане на еврото съвпада с евтините кредити от Америка, с присъединяването на страните от Източна Европа към ЕС, с присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001-ва и с пика на застаряване на населението — фактори, които повлияха негативно на европейската икономика като цяло и в частност на португалската. Но всички тези събития и процеси са публични и различните правителства — в случая португалските — трябваше да предприемат действия, за да посрещнат предизвикателствата, които ги очакват. Не направиха нищо от страх да не изгубят скъпоценните гласове на избирателите. Португалските управници проявиха престъпна небрежност при подготовката на страната за предизвикателствата на еврото. Икономистите предупреждаваха, че загубата на националната валута и последвалата я невъзможност за девалвация, която да намали вноса и насърчи износа, налага структурни реформи, които да създадат гъвкав трудов пазар. Нищо не беше направено. И още по-лошо — управляващите в Португалия започнаха да увеличават заплатите над процента на икономическия ръст. Докато средногодишният ръст на икономиката между 1999-а и 2009-а бе 1,2 %, заплатите в държавния сектор нарастваха годишно с 1,7 %, което означава, че част от тези средства не са идвали от ефективно нарастващите богатства на страната, а от външни заеми. Тъй като ръстът на заплатите бе по-висок от икономическия ръст, португалските стоки поскъпнаха и следователно станаха още по-малко търсени в чужбина. При тези условия португалската икономика се озова на прага на катастрофа.