Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— В момента знаем две жизненоважни неща за нашите гълъбчета — заговори той, замислен. — Вчера са били в Барселона, а днес ще са тук, във Флоренция, нали така? Това са сигурни факти. Въпросът е следният: как ще се придвижат от Барселона до Флоренция?

— Няма как да е със самолет — отбеляза Балам. — Трябва да покажат документ за самоличност. Полицаите това и чакат.

Магус стана нетърпелив.

— Естествено, че самолетът не е вариант. Това е ясно. — Той повдигна вежди. — Виждам само две възможности: на стоп или с влак. Първата ми се струва по-сигурна, но все пак не им гарантира, че ще пристигнат навреме. — Разпери ръце, сякаш решението бе очевидно. — Следователно пътуват с влак.

Шефът на охраната кимна.

— Да наблюдаваме ли гарата?

Магус се изправи и се приближи до прозореца да се полюбува на река Арно. Денят беше мрачен. Над реката се издигаше сребърна мъгла, а мостът „Векио“, обгърнат от оловносива светлина, бе придобил леко призрачен вид. Наблюдава пейзажа между завесите в продължение на няколко секунди, попивайки спокойствието на града. Трябваше да посрещне събитията с бистра глава. Денят щеше да бъде дълъг и през следващите двадесет и четири часа щяха да се случат много неща.

Магус се обърна и се взря в подчинения си. Погледът му блестеше, изпълнен с ледена решителност.

— Убий ги.

Средиземноморският бряг бе останал назад, заменен от красивите зелени хълмове и поля на Тоскана, покрити с гори, лозя и маслинови плантации. Прекосяваха средновековни мостове и живописни селца, но в по-голямата част от времето влакът се носеше сред китни дъбрави и зелени поля, които сияеха от свежест в слънчевото утро.

Свила се удобно на седалката, Ракел не забелязваше великолепния пейзаж навън. Всичко, което я интересуваше в този миг, бе да разбере бъдещето, да узнае какво може да очаква от кризата, как да се подготви за нея и каква ще е съдбата на еврото.

— Да предположим, че след няколко месеца или години на агония в еврозоната накрая се стигне до заключението, че страната ти трябва да се откаже от единната валута — каза тя.

— Какво ще се случи тогава?

Томаш искаше да се съсредоточи върху други въпроси, които му се струваха по-важни в момента. Усети, че хората във вагона започват да се събуждат; във въздуха се носеше все по-силен шепот. Двете монахини до тях все още спяха дълбок сън. Той знаеше, че събеседницата му няма да го остави на мира, докато не задоволи любопитството й. Примирен, историкът си пое дълбоко дъх и се концентрира върху отговора на въпроса.

— Добре, ще се придържаме към примера с Португалия, макар че всичко, което ще кажа, е валидно за всяка друга страна — започна историкът. — Решението за излизане от еврозоната е нещо толкова важно, че ми се струва невъзможно да се държи в тайна. Затова в деня, в който това решение бъде взето, трябва незабавно да се забрани тегленето на пари от банките и финансовите трансакции, освен когато става въпрос за малки суми, с които хората да покрият ежедневните си разходи. Това се налага, защото хората ще разберат, че ескудото ще се обезцени, и ще се опитат да изтеглят евро или да прехвърлят пари в чужбина, което от своя страна ще предизвика изтичане на капитали и верижен фалит на банките. Това не бива да се допуска. Следователно по време на отпечатването на банкноти ескудо трансакциите трябва да бъдат сведени до минимум.

— Ще настъпи страшна бъркотия…

— Със сигурност, но не това е най-лошото — каза историкът.

— Новото ескудо ще претърпи девалвация поне 50 %, което означава, че хората ще се окажат с половината от парите, които са имали. Заплати, пенсии, спестявания… всичко ще се стопи наполовина. Това налага рязък спад в стандарта на живот. Само за двадесет и четири часа цените на всички вносни стоки ще се удвоят: храна, дрехи, лекарства, гориво… всичко. Хората ще тичат към магазините, супермаркетите, аптеките, бензиностанциите… Възможно е дори да има размирици и грабежи и да се наложи намесата на армията за защита на търговски обекти и банки.

— Dios mio! — възкликна Ракел, закривайки уста с ръка. — Не знам дали искам Испания да напуска еврозоната…

— Непосредствените последствия ще бъдат тежки — подчерта Томаш. — Не бива да се заблуждаваме. А от макроикономическа гледна точка трябва да се има предвид и проблемът с дълговете. Продължаваме да говорим за Португалия. Моята страна е изтеглила кредити в евро, поради което ще трябва да ги изплати в евро. Но извън еврозоната държавата ще събира данъци в ескудо, което ще доведе до свиване на фискалните приходи. Ефектът ще е също толкова разрушителен и при частния дълг. Девалвацията на ескудото ще удвои задълженията на семействата само за ден. Днес едно семейство дължи двеста хиляди евро на банката; утре вече ще дължи осемдесет милиона ескудо — толкова струват днес четиристотин хиляди евро. Това е катастрофа! Хората, които и преди трудно са плащали вноските си към банките, ще се окажат неплатежоспособни, тоест ще спрат да плащат задълженията си. Тъй като много хора ще изпаднат в неплатежоспособност едновременно, банките ще останат без пари и ще обявят фалит. Страната ще се парализира.