Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Мислиш ли, че ще успеем да изпълним тези пет условия?

Историкът бавно поклати глава.

— Съмнявам се.

— Защо?

— Защото избирателите обикновено гласуват за политици, които им продават илюзии и им обещават несъответстващи на производителността облекчения, обезщетения, пенсии и заплати. Държавната партия владее страните от Средиземноморския клуб, чиито фискални приходи отиват директно в държавния сектор, социалната и здравната система. А бюджетната дисциплина и инвестициите в търгуемия сектор налагат по-малко участие на държавата. Освен това поддръжката на еврото означава, че при всяка криза, след като валутата не може да се обезценява, ще се налага директно намаляване на заплатите и пенсиите за ограничаване на вноса и стимулиране на износа. Мислиш ли, че португалските и испанските управляващи ще го направят? Избирателите на тези страни няма да приемат подобно нещо и при първа възможност ще изберат политици, които залагат на разходите и трупането на дългове.

— Да, прав си — призна накрая Ракел. — Това означава, че наистина трябва да излезем от еврозоната…

— Или да се променим, това е неизбежно — каза той. — Остава да разберем кога ще се случи. Може да стане всеки момент под натиска на внезапно и необратимо изостряне на кризата или да отнеме години на страдание с икономика в стагнация и криза, докато се убедим, че идеята на еврото е да защитава интересите на икономики като немската, а не нашите.

— Но как се напуска еврозоната? — попита испанката. — Тук, в Испания, икономистите казват, че последствията биха били ужасяващи…

Историкът кимна.

— И са прави.

— Така ли?

Томаш отправи поглед навън. Крайбрежието на Лигурия беше невероятно красиво място със своите малки скалисти плажове и спретнати тенти. Обзе го желание да излезе навън и да се гмурне в турскосините коприненогладки води, които милваха скалите и целуваха плажовете.

— Би могло да предизвика катастрофа.

Лекото почукване на вратата го събуди. В стаята бе тъмно, но Магус успя да види часовника: беше осем часът сутринта; това можеше да бъде само Балам, който идваше за инструкции. Сънен, той се измъкна от леглото, облече халата и хвърли поглед към блондинката, с която бе прекарал нощта; макар че кожата й бе покрита с белези и рани, проститутката спеше дълбоко — резултат от успокоителните и аналгетиците, които трябваше да изпие след втората доза любов, която бе приела от него.

Видът на изтощеното тяло на жената в леглото му го отърси от летаргията на току-що събудил се човек и го изпълни със задоволство.

— Представи се на ниво, красавице — прошепна той. — Обзалагам се, че няма да ме забравиш скоро.

Преди да се възбуди отново, верен на принципа, че работата винаги е преди удоволствието, той се приближи до вратата и надзърна през шпионката. От другата страна наистина чакаше шефът на охраната. Отвори и без да отрони дума, даде знак на Балам да влезе.

— Имам новини, велики Магус.

— Така ли? — попита той, сочейки към диваните в апартамента. — Седни и ми разкажи всичко.

Подчиненият го послуша и се отправи натам. Както и предишната вечер, той не успя да сдържи любопитството си и хвърли поглед към леглото — съзря изцапаните с кръв чаршафи и белезниците, камшика и ремъците, които бяха разхвърляни по пода. Това не беше новост за него, вече бе виждал неведнъж подобни аксесоари в спалнята на шефа си. Само момичетата се сменяха. На два пъти се бе налагало да ги кара в болницата.

Този път обаче не му се стори необходимо; трябваше само да купи мълчанието на камериерката със сто евро.

— Проследих айпито, от което португалецът е изпратил имейла — съобщи той, концентрирайки се отново върху работата. — Има лаптоп.

— Мамка му! — изруга Магус, ядосан от това разкритие. — Този тип се пази.

Балам вдигна ръка, давайки знак, че има и още.

— Но той допусна грешка, велики Магус.

— Така ли? Какво е направил?

— Проверих серийния номер на лаптопа и открих, че е бил купен вчера. — Замълча, сякаш искаше да подчертае значението на следващата информация и се наведе напред. — В Барселона.

Очите на шефа му засияха.

— Наистина ли? — възкликна той. — Браво, Балам!

Агентът се облегна на дивана и кръстоса крака, доволен от откритието си и особено от одобрителната реакция на върховния шеф на организацията.

— Какво можем да заключим дотук, велики Магус? Въпросът беше излишен, защото, настанил се удобно на канапето, Магус вече обмисляше ситуацията.