Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Това може да се избегне — отбеляза испанката. — Ако еврото се превърне в ескудо, дългът ще бъде в ескудо и също ще е засегнат от девалвацията на ескудото. Така хората ще дължат същите суми, само че в ескудо.

— Прехвърлянето на дълговете от евро в ескудо е вариант. Проблемът е, че заемите на португалските банки в чужбина ще си останат в евро, а приходите и депозитите ще постъпват в обезценени ескудо. При тези условия банките няма да могат да платят задълженията си в чужбина и ще обявят фалит. Така държавата също ще се парализира.

Ракел примигна, объркана от двата сценария.

— Значи, резултатът е един и същ.

— Затова го наричам катастрофа.

Озадачена, испанката разпери ръце в жест на безсилие и поклати глава.

— Тоест това е краят! Не можем да останем в еврозоната, нито можем да се откажем! Намираме се между чука и наковалнята! Какво ще правим?

Томаш прекара пръсти през бретона си.

— Просто е — усмихна се той. — Ще се подстрижем.

Неуместната забележка слиса Ракел.

— Не говори tonterias! — смъмри го тя. — Сериозно, как ще се измъкнем от тази бъркотия?

— Вече ти казах — като се подстрижем — повтори историкът със същата усмивка. — Терминът се нарича haircut и означава частичен дефолт, тоест неплатежоспособност. През 2012-а Гърция налага на частните кредитори да й опростят повече от половината дълг, нали? Това се нарича „подстригване“. Тоест имаме частичен дефолт. Гърция повикала кредиторите и им казала: „Приятели, стигнахме дъното. Вината е наша, защото натрупахме дългове, които сега не можем да платим, но виновни сте и вие, защото ни заехте пари, без внимателно да прецените дали можем да ги върнем. Затова нека решим проблема така, че всеки от нас да понесе последствията на грешката си“. Тоест Гърция плаща, но плаща само част от дълга. Кредиторите получават парите си, но не цялата сума. — Томаш разпери ръце, давайки да се разбере, че е приключил демонстрацията.

— Ето това е haircut.

— Тоест и двете страни са „подстригани“…

— Именно. Това означава, че можем да напуснем еврозоната по този болезнен, но не и катастрофален начин. Всички, допуснали грешка — страни и банки, — плащат своя дял.

— Но това „подстригване“ не е ли един вид дефолт?

— Разбира се — потвърди Томаш. — Частичното неизплащане! на португалския дълг впрочем е неизбежно. Същото важи за Ирландия, Испания и Италия, ако и там нещата тръгнат на зле. Виждаш ли, от една криза не се излиза без рестриктивни мерки, но не се излиза и само с тези мерки. В Португалия бяха увеличени данъците и орязани парите за здраве, образование, социално осигуряване, обезщетения и заплати. Колко се спести с тези рестриктивни мерки? Девет милиарда евро. Колко плати Португалия за лихви по дълговете си например през 2012-а? Повече от осем милиарда евро. Тоест всички ограничения на практика послужиха само за изплащане на лихвите по дълга, но не и на самия дълг. И тъй като рестриктивните мерки доведоха до рецесия, приходите от данъци паднаха, тоест влошиха проблема. С други думи, този метод е несъстоятелен. По вина на Португалия, която натрупа дългове, надвишаващи възможностите й, и по вина на международните банки, които в жаждата си за печалба й заеха пари, без да си направят труда да проверят дали страната е в състояние да ги върне изцяло, стигнахме до задънена улица и сега всички, включително и банките, ще трябва да платят сметката. Рано или късно ще се изготви споразумение и ще се пристъпи към haircut на португалския дълг.

— Но има един проблем — отбеляза Ракел. — Прочетох в един вестник, че при неизплатени задължения никоя банка не отпуска пари на такава страна в продължение на години.

— Празни приказки! — отвърна историкът. — Банките искат да правят пари и инвестират там, където видят възможност. Според статистиката страните, които не могат да изплащат задълженията си, се връщат на пазара между една и пет години след изпадането в дефолт.

Обясненията, изглежда, задоволиха Ракел, която кимна с глава. Тя внезапно се умълча, налегната от съмнения.

— Колко време се възстановява една страна, след като е напуснала еврозоната?

— Зависи как се е справила с външния дълг — изтъкна Томаш.

— Излизането от еврозоната само по себе си не решава проблема, след като става въпрос за дългова криза, чиито корени се крият в загубата на конкурентоспособност пред нововъзникващите пазари като китайския. Трябва да бъдат решени два проблема — дълг и конкурентоспособност. В случай че се възползва от напускането на еврозоната, за да погаси дълга си и да съживи външния си пазар, отначало страната ще е изправена пред много тежка година, но възстановяването започва веднага след това. Излизането на държави от валутна зона всъщност не е нещо ново в световната история. Случаят с Аржентина например напомня ситуацията в страните от Средиземноморския клуб и предлага някои полезни наблюдения. Така както ние сме вързани за еврото, през 90-те години Аржентина зависела от американския долар и била изправена пред огромни трудности — рецесия, огромен дълг, висока безработица и разклатена социална система — същите проблеми, с които се сблъскваме сега. Аржентинците се отказали от долара през 2001-ва, обезценили песото и през 2002-ра икономиката им започнала да дава признаци на растеж, БВП скочил на седем процента, безработицата паднала. Не можем да наречем решението им катастрофа, нали?