Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Добре, но как повлия еврото за тази катастрофа?

— Виж, Ракел, след въвеждането на еврото всичко в Португалия тръгна на зле — каза историкът. — Темпът на икономически растеж спадна, безработицата скочи, държавният дълг излезе извън контрол, конкурентоспособността ни намаля. Еврото може и да няма нищо общо, но е факт, че не ни предпази. — Той вдигна пръст, сякаш имаше какво да добави. — Освен това разработените от икономистите модели показват, че Португалия би отчела ръст със средно половин пункт повече годишно между 1999-а и 2009-а, ако бе извън еврозоната, и би настигнала останалите европейски страни. Естествено, щяхме да сме по-засегнати от финансовата криза, така както се случи с Исландия и прибалтийските страни, но и по-бързо щяхме да се възстановим. — Томаш разпери ръце и цялото му тяло заприлича на огромна въпросителна. — В крайна сметка какво печелим ние от единната валута? Някой може ли да ми обясни?

— Ами… можем да пътуваме, без да сменяме пари, което е твърде добре — каза испанката. — Трябва да имаме предвид и надеждността на парите. Еврото е много по-надеждно от песетата или ескудото.

— Така е, но не смяташ ли, че това е прекалено малко на фона на недостатъците?

Ракел прехапа устни.

— Може би — призна тя. — Така или иначе, ти говориш само за Португалия. В другите страни от еврозоната ситуацията вероятно е различна…

— Всъщност Португалия, противно на това, което си представяш, е типичният случай. С малки разлики в този разказ би могло да стои името на всяка една от страните от Средиземноморския клуб. Вярно е, че в този период икономическият ръст нa Испания има интересно развитие, но той няма нищо общо с увеличаване на производството. Поддържан е изключително от кредити за поддържане на балона на недвижимите имоти и регионалните разходи. След като кранчето за пари от чужбина секнало, балонът се спукал, банките и регионалните бюджети се сринали и кризата бързо обхванала испанската икономика. За Гърция няма смисъл да говорим, всички вече знаят каква анархия цари там. Гръцкото правителство използвало парите от чужбина, за да наеме хора за несъществуващи проекти. Така пръснали парите. — Историкът се размърда и смени позата си.

— Впрочем има един интересен случай. Ирландия.

— Тя не е от Средиземноморския клуб…

— Не, но също е страна от периферията с показателна история. Когато ирландското правителство намалило корпоративния данък на 12,5 %, икономическият ръст скочил. Всички искали да инвестират в Ирландия. През 1993-та — годината, когато данъкът бил намален, икономическият растеж на страната бил 2,5 %. През 1997-а, само четири години по-късно, този процент нараснал на 10 %.

— Joder! — смая се Ракел. — Сериозно?

— Ирландия влязла в еврозоната с космическа скорост при добре уредени държавни финанси и контролирана инфлация. Еврото обаче й донесло ниски лихвени проценти, които захранили огромен балон на недвижимите имоти. В резултат на това националният дълг на страната спрямо БВП се увеличил повече от два пъти в периода 2001–2008 година. За да разберем какво се е случило, е достатъчно да знаем, че от всеки осем евро в страната Ирландия генерирала едва едно, а останалите седем били от заеми. Когато немските банки престанали да отпускат пари, в тази страна, която до въвеждането на еврото се развивала добре, настъпил хаос. — Той скръсти ръце, давайки да се разбере, че е приключил с аргументите. — Извод: за ирландците еврото се оказало истинска катастрофа.

— Сигурен ли си, че е било заради еврото?

— Съвпадението във времето на въвеждането на единната валута и упадъка на европейските икономики е тревожно — каза историкът. — Разбира се, навлизането на Китай на глобалния пазар, заедно с евтините кредити, е основният фактор, допринесъл за голяма част от тези проблеми, но някак си ми е трудно да освободя еврото от отговорност.

Ракел се взря в него; искаше ясен отговор на основния си въпрос, а още не го беше получила.

— Много добре — каза тя. — Но ако еврото оцелее, ще напуснем ли еврозоната, или не?

Непримиримата упоритост на испанката накара Томаш да се усмихне.

— Нека ти отговоря така — започна той. — За да останем в еврозоната — нещо, което ми се струва напълно възможно, — е жизненоважно някои неща да се променят. Първо: трябва да спазваме строга бюджетна дисциплина; нещо, което досега не успявахме да постигнем, без МВФ или Брюксел да се намесят. Второ: трябва да намалим инвестициите в нетъргуемия сектор и да се фокусираме върху търгуемия сектор на външния пазар — друго условие, което до момента не бяхме способни да изпълним. Трето: да приемем директно орязване на заплатите, обезщетенията и пенсиите, за да могат стоките, които произвеждаме, да поевтинеят, а вносните да станат по-малко достъпни — нещо, което правехме само когато МВФ или Брюксел наредят. Четвърто: да се съгласим почти напълно да загубим суверенитета си и да заменим конституцията с федерални закони, които ще превърнат държавите в европейски региони и ще подчинят бюджетите на чуждо управление — клауза, която много европейци заявяват, че няма да толерират. И пето: германците да се съгласят да прехвърлят пари към периферията, нещо, което те не са склонни да направят.