Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— А сега сериозно — каза тя. — Спомена, че преди този проблем е решаван с девалвация на валутата…

— Да. Така постъпи Исландия например. Затънали в безумието на финансовата дерегулация, исландците бяха брутално ударени от кризата, затова обезцениха парите си и сега се възстановяват. Същото се случи и с прибалтийските страни.

— А ние? Щом сме в еврозоната и нямаме собствена валута, какво можем да направим? Да изпаднем в неплатежоспособност?

— Едностранното обявяване на неплатежоспособност е възможност, която е била отхвърлена, за да не настрои против нас французите и германците, чиито банки са главните кредитори на Средиземноморския клуб. Ние не можем да обезценим валутата, което би позволило скрито намаляване на заплатите, но водени от желанието си да постигнем същия ефект на спад в производствените разходи, може би все пак ще стигнем до директно орязване на заплатите. Това е единственият вариант. От друга страна, без да печатаме банкноти или да издигаме митнически бариери пред вноса, единственият начин да намалим потреблението на чужди стоки е да намалим покупателната способност на гражданите. Без пари, които да похарчат, те няма да купуват вносни продукти и вносът ще намалее.

Ракел изглеждаше скандализирана.

— Да намалим покупателната способност на гражданите? — почти се възмути тя. — Но това ще довърши и вътрешното производство! Фирмите ни ще фалират, а хората ще заживеят в мизерия!

— Напълно си права, това е едно ужасно решение, но какво друго ни остава? Да запазим покупателната способност и да продължим да увеличаваме вноса? Да поддържаме заплатите относително високи и по този начин да запазим и завишени цените на родните стоки, правейки ги по-малко атрактивни за външния пазар?

Испанката продължи да негодува.

— Относително високи заплати ли? — попита тя. — Заплатите ни са мизерни!

— Вярно е. Проблемът е, че дори и на това ниво те са три пъти по-високи от заплатите в Китай, което означава, че нашите продукти са много по-скъпи от китайските. Тъй като няма бариери, които защитават икономиката ни от тях, нашите производители не могат да се конкурират с китайците и затварят, и това води до нарастване на безработицата. Пропорционално заплатите ни са по-високи дори от немските.

— Немските? Полудя ли? Нима печелим повече от германците?

— Колкото и невероятно да изглежда, в началото на кризата разходите за заплати в Португалия, Испания, Ирландия, Гърция, Италия и Франция спрямо БВП на всяка от тези страни бяха с от 10 до 30 процента по-високи от разходите за заплати в Германия. Нашите икономики не могат да понесат толкова. Трябва да изберем между ниски заплати и безработица. Опасявам се, че ниските заплати са по-малкото зло.

Ракел изглеждаше объркана.

— Добре… трябва да има и друг начин.

— Страхувам се, че след като нямаме контрол върху валутата си и искаме да избегнем изпадането в неплатежоспособност, друг начин не съществува. Девалвацията би била най-лесният подход, защото би намалила заплатите скрито и косвено, но с еврото това не е възможно. Следователно трябва да орежем директно заплати, обезщетения и пенсии. Така не само намаляваме разходите си, но и отнемаме покупателната възможност на хората, което ще намали вноса.

— Ами нашите компании? — попита тя. — Как ще оцелеят, ако няма на кого да продават?

— Ужасно е, знам. Но еврото не ни оставя друг избор. За жалост, трябва да орежем заплатите, за да може родните стоки да имат по-конкурентна цена, и да намалим покупателната способност на потребителите, така че да внасяме по-малко. Проблемът е, че това би имало негативен ефект върху националното производство. Нашите компании ще трябва да се приспособят към новата действителност и да потърсят клиенти на външния пазар, предлагайки конкурентни цени. Ако успеят, износът ще нарасне и в страните ще започнат да влизат пари.

Ракел обмисли тези думи за миг.

— Ако е така — неохотно обобщи тя, — струва ми се, че ще е по-добре да сме извън еврозоната.

— Това би улеснило справянето с нестабилността, защото ще можем да обезценим валутата. Присъствието в еврозоната затруднява тази борба.

Въпреки това испанката не изглеждаше напълно убедена; в крайна сметка тя бе свикнала с еврото, което по някакъв начин я караше да се чувства по-сигурна и защитена. Защо при първата възникнала трудност трябваше да се съмнява в него?

— Проблемът не може да бъде разглеждан само по този начин, не мислиш ли? — възкликна тя. — В крайна сметка еврото има и много предимства, не е ли така? Те могат да компенсират това неудобство…