Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Коварният въпрос сякаш увисна във въздуха и постепенно си проправи път в съзнанието на Ракел.

— Мислиш, че е по-добре да излезем от еврозоната?

Томаш сплете пръстите на ръцете си, подготвяйки се да се впусне в обяснения.

— Както знаеш, тази нестабилност, която преживяваме в момента, винаги е била част от нашата икономика — припомни той. — Обикновено вносът е по-голям от износа и по някое време трябва да поправим това. Щом е така, тогава защо сега този процес е по-труден? Каква е разликата между сега и преди?

— Еврото?

— Разликата, мила, е, че вече не контролираме валутата си — каза Томаш, отговаряйки сам на въпроса си. — Страните, както и хората, не произвеждат всичко, което консумират. Произвеждат стоки, които продават навън, и със спечелените пари купуват онова, което не създават сами. Какво е решението, когато вносът е по-голям от износа? Намаляване на разходите за нашите продукти, за да ги направим по-предпочитани и да ги продаваме по-добре. Но как се намаляват тези разходи?

— С орязване на заплатите, вече го спомена.

Томаш разпери ръце в примирителен жест.

— За жалост, това е положението! — обяви той. — Но има нещо, което трябва да разбереш. Преди, когато ползвахме нашите пари, заплатите се намаляваха чрез парични механизми: печатахме банкноти и това водеше до инфлация. Да си представим, че тази инфлация е тридесет процента. Началниците отиват при работниците и казват: „Вие сте големи късметлии, ще ви дадем петнадесетпроцентно увеличение!“. Петнадесет процента? Всички са щастливи. Виж ти, какво голямо увеличение! Но работниците забравят, че инфлацията в страната е тридесет процента, което означава, че заплатите им всъщност са орязани с петнадесет процента. С това невидимо намаляване на заплатите нашите продукти са ставали по-евтини и са се продавали по-добре в чужбина. От друга страна, печатането на банкноти обезценявало парите ни, което оскъпявало чуждите стоки и ги правело по-малко достъпни. Така вносът намалявал.

— Разбирам — промърмори Ракел. — Но сега нямаме собствена валута, нали?

Историкът я погледна одобрително.

— Виждаш ли как сама стигна до същественото? — подхвърли той. — Точно това е. Вече нямаме собствена валута. Имаме еврото. И точно тук възниква проблемът. Както вече ти обясних, анализът на стотици подобни ситуации в миналото сочи, че от една дълбока дългова криза се излиза по три начина: създаване на инфлация чрез печат на банкноти, девалвация на трудовите разходи или изпадане в неплатежоспособност. Германците обаче искат стабилност на цените и изпитват ужас към инфлацията. Те ни предупредиха безброй пъти, че еврото ще бъде силна валута и няма да може да се обезценява. Нашите умни управници само кимнаха с глава, но не обърнаха внимание на тези предупреждения и както обикновено отидоха на лов за гласове с разсипническа политика. — Зае театрална поза. — А сега, когато нещата са прецакани, те се хващат за главата и казват: „Хей, помогнете, нямаме пари! Вина за това имат пазарите и спекулантите, кредитните агенции и „Голдман Сакс“, Тройката, Германия и Дебеланата [112] Обидно прозвище на германския канцлер Ангела Меркел в Португалия. — Б. р. , виновни са всички, освен мен, защото аз съм много компетентен и съм патриот, дадох най-доброто от себе си, сложих край на стабилната социална система и финансите на моята страна, направих грандиозни строежи и похарчих пари, които нямам, за да помогна на приятелите си инженери, пръснах милиони за магистрали до Пейдалежа, Раньолаш де Сима и Алгидареш де Байшо [113] Измислени имена на несъществуващи населени места от типа на Горно Нанадолнище, с което героят подчертава възмущението си от изграждането на магистрали до места, където това не е оправдано. — Б. пр. , построих международно летище в малкото градче Бежа, на което каца един самолет на седмица, позволих на банките да отпуснат сума пари на хора, които вече не могат да си плащат вноските, но… чуйте, направих всичко добре, ясно? Вината е в другите и аз нямам нищо общо!“.

Ракел се разсмя на малката постановка на своя спътник. Вече бе слушала подобни приказки в Испания и подозираше, че в Португалия се е случило същото.

— Ставаш за актьор — отбеляза шеговито Ракел. — Някой ден Алмодовар ще те наеме.

— Алмодовар? Поне Спилбърг! — Той направи жест във въздуха, сякаш четеше кино афиш. — Приключенията на Индиана Нороня в Земите на Банкрута, как ти се струва?

Двамата избухнаха в шумен смях, привличайки неодобрителните погледи на пътниците наоколо. Потискайки смеха си, Ракел си пое дълбоко дъх и се успокои.