Тя се взря в Томаш.
— Защо не ми разкажеш останалото?
Спътникът й, който бе затворил очи, за да се опита да си почине, смръщи чело във въпросителна гримаса.
— Останалото?
— Нали не си забравил, че в апартамента ми обясняваше за финансовата криза. Щеше да ми кажеш още нещо, когато онези идиоти нахлуха.
— А, да. Щях да говоря за кризата на еврото и държавните дългове.
— Това има ли връзка с нашето разследване?
— Разбира се.
— Тогава ми разкажи.
Португалецът разтърси глава, сякаш така щеше да накара мозъка си да работи; за човек, който допреди секунди е подремвал, не бе лесно да се концентрира веднага върху такава тема.
За щастие той бе университетски преподавател; умът му бе трениран и умееше да се мобилизира.
— За да разберем кризата на еврото, трябва да се върнем във времето — започна той. Както винаги, интуицията на историк не му изневери. — Спомняш ли си разказа ми за Първата световна война и заемите на европейските съюзници от американските банки?
— Да, спомена, че това е причината Голямата депресия да се разпространи в Европа.
— Какво направили европейските съюзници, за да платят дълговете си към американците? Тъй като войната се водила главно на територията на Франция и Белгия, немската индустрия останала непокътната и заплашвала да завладее Европа. Тогава на Германия били наложени тежки репарации и така накарали немската държава да плати дълговете на съюзниците. Заради тези репарации, но също и за да ги бойкотират, германците започнали да печатат пари като луди. Това довело до инфлация, а след това и до хиперинфлация. Предполагам, имаш представа как се е отразила на обикновените хора.
— Цените се увеличили…
Томаш се разсмя.
— Увеличили се? Не, скочили до небето! Ще ти разкажа една история, която ще ти помогне да разбереш какво се е случило. Един студент седнал на маса в ресторант във Фрайбург и, поглеждайки менюто, видял, че кафето струва пет хиляди марки. Той си поръчал кафе, а след известно време си поръчал и второ. Това прави десет хиляди марки, нали?
— Да.
— Когато дошла сметката, се оказало, че студентът дължи четиринадесет хиляди марки. Тоест в периода между поръчките на първото и второто кафе цената му се вдигнала. Това е хиперинфлация. Друг пример. Американец отишъл в Берлин и дал един долар бакшиш на готвач. Готвачът се прибрал вкъщи и събрал семейството си. След дълго обсъждане семейството решило да отвори тръст [102] Терминът идва от английски език — trust — доверие. Означава доверие в управлението на капитал от трети лица със съгласието и в полза на собствениците на капитала. — Б. пр.
и да повери инвестицията от един долар на някоя банка. — Томаш показа показалеца си. — Един долар.
— Madre de Dios! Наистина ли е било толкова зле?
— Ужасно. В началото на 20-те години животът в Германия бил истински ад. Хората получавали заплатите си ежедневно под формата на торби, пълни с банкноти, и веднага хуквали по магазините, за да напазаруват, защото знаели, че на следващия ден всичко ще е много по-скъпо. През 1923-та хиперинфлацията в Германия достигнала шестнадесет милиона процента на година и приключила с въвеждането на нова валута в края на същата година. В периода след тези събития Германия имала да плаща репарации и дългове към еврейските банкери заради хиперинфлацията. Западният либерализъм бил дискредитиран и няколко години по-късно Хитлер взел властта с обещанието да разчисти сметките с миналото.
— Muy bien — каза Ракел, като искаше да продължи темата.
— Но каква е връзката на всичко това с кризата на еврото?
— Хиперинфлацията от двадесетте години оставила дълбоки следи у германците. — Томаш вдигна два пръста. — След това се установили две безспорни аксиоми в германската икономическа политика. — Сви един пръст. — Първа аксиома: стабилността на цените е изключително важна. Германците научили, че инфлацията унищожава богатството и социалния капитал, затова трябва да се избягва на всяка цена. Инфлацията е парично явление, тоест тя е резултат от решението на което и да е правителство да печата пари. Колкото повече пари се напечатат и стигнат до икономиката, толкова по-висока става инфлацията.
— Интересно — изненада се испанката. — Винаги съм смятала, че инфлацията е спонтанен икономически феномен. Никога не съм знаела, че може да е умишлено предизвикана и прекратяването й да е въпрос просто на едно решение.
— За да спре инфлацията, е достатъчно да се преустанови потокът на банкноти към икономиката — повтори Томаш. Сви и другия пръст. — Втора аксиома: независимостта на централната банка не подлежи на обсъждане. Решението за печатане на пари е на централната банка. Ако банката е подчинена на политиците, ще постъпи както искат те, а не непременно така, както е правилно от икономическа гледна точка. Един политик може да води определена парична политика, която е добра в краткосрочен план, тоест ще му помогне да спечели гласове преди изборите, но в дългосрочен план може да е пагубна. Затова германците знаят, че централната банка не трябва да зависи от политическата власт. Това им позволява да провеждат адекватна парична политика, вместо да зависят от преди, болните амбиции на управляващото правителство.
Читать дальше