Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Целувката бе стопила формалностите между тях и дистанцията между „вие“ и „ти“ бе изчезнала. При вида на новия си любовник, седнал неподвижен на килима, с непроницаем поглед, потънал в собствения си свят, далечен и недостижим, Ракел все пак се поколеба. Дали наистина бяха станали толкова близки?

Изражението на Томаш беше безстрастно като на робот.

— Какво бих направил аз на негово място?

— Рог Dios , за какво говориш?

Историкът потръпна и сякаш се върна към живота. Погледът му сияеше от прозрението, което току-що бе осенило ума му.

— Криптограмата! — възкликна той, протягайки ръка към плика, който все още бе на дивана. — Знам как Филипе е кодирал посланието на криптограмата!

Ракел зяпна и по лицето й се изписа безгранично изумление.

— Мислиш за криптограмата? Сега? — Беше слисана. — За бога, Томаш, това не може ли да почака малко? Точно сега ли, madre тia!

Изглежда, любовникът й дори не я чуваше. Със сляпата решителност на сомнамбул, Томаш се изправи и гол, което, изглежда, не го притесняваше, се потопи в решението на шарадата, която Филипе му бе оставил.

GOsanSEC

OTat+&AR

HERTATO.

OVSANSMB

— Това е карта — каза той. — Като деца измисляхме анаграмите като карти и ги разделяхме на две. — Историкът взе химикалката и бележника и седна на дивана. — Ако бях на мястото на Филипе и исках да изпратя послание до себе си, щях да създам карта, подобна на онези, които правехме в гимназията.

— Но каква е тази карта? Обясни ми.

С треперещи ръце Томаш изписа четирите реда в един.

GOsanSEC OTat+&AR HERTATO.OVSANSMB

Не виждаше никакъв смисъл. Все пак присъствието на точката в края на втората част привлече вниманието му. Нормално би било точката да е в края на реда. Той помисли малко и се убеди, че точката представлява краят на посланието. Как да раздели криптограмата така, че да постигне желания резултат? Може би трябваше да започне от четвъртия ред, след това да продължи с първия, докато стигне до третия. Опита.

OVSANSMB GOsanSEC OTat+&AR HERTATO.

Отново нямаше особен смисъл. Пробва няколко варианта: изписа четирите реда в два и ги заразмества, докато не стигна до комбинация, която привлече вниманието му.

GOsanSEC HERTATO.

OTat+&AR OVSANSMB

Взря се в буквите и ги наблюдава известно време със затаен дъх и учуден поглед. Внезапно погледна към Ракел, след това отново се върна на последния вариант на загадката и отново впери очи в испанката. Погледът му се местеше между тях сякаш в лицето на жената или в буквите търсеше потвърждение на идеята, която бе започнала да се оформя пред очите му.

— Еврика! — внезапно извика той. Тялото му трепереше от вълнение. — Сетих се!

— Какво?

Историкът почука с показалец върху последния вариант на загадката, привличайки вниманието на събеседничката си към него.

— Не виждаш ли? Нима не виждаш?

Ракел отново хвърли поглед към поредицата от букви, но тя не й говореше нищо. Виждаше само един неразбираем език върху листа, без никакъв смисъл, сякаш символите бяха случайно изписани.

— Какво да видя? За какво говориш?

Томаш отново изписа криптограмата и начерта няколко стрелки, първата от които се спускаше от първата буква на горния ред към първата буква на втория ред; втората стрелка тръгваше от първата буква на втория ред и сочеше към съседната буква от същия ред; третата стрелка се изкачваше от втората буква на втория ред до втората на първия ред и така последователно в един постоянен зигзаг между двата реда. който приключи с точката.

GOsanSEC HERTATO.

OTat+&AR OVSANSMB

— Виждаш ли? — попита той с триумфален блясък, който светеше в зелените му очи. — Сега разбираш ли го? Агентката от Интерпол се съсредоточи в пренаредена криптограма.

— G… — заекна тя, опитвайки се да следи стрелките. — О…Т…О…

Губейки търпение, Томаш цъкна с език и с трепереща от вълнение ръка изписа решението на един ред, вече без стрелките.

GOTOsatan+&SEARCHOVERSATANTOMB.

След това погледна листа отдалеч, за да разгледа резултата. Не остана много доволен, затова го изписа отново, спазвайки съответните интервали.

GO TO satan + & SEARCH OVER SATAN TOMB.

— Voila!

Ракел се наведе над бележника.

— Отиди в сатаната плюс и потърси върху гробницата на Сатаната? — прочете тя с въпросителен тон. Вдигна поглед към португалеца. — Какво, по дяволите, означава това?

Лицето на Томаш сияеше от доволство.

— Напътствия, които ще ни отведат до диска.

Мъжете, насядали около масата, избягваха да се поглеждат. С мрачни изражения и погледи, изгубени в лабиринта на проблема, те обмисляха ситуацията, но очевидно не успяваха да открият удовлетворително решение. Седнал на председателското място, Магус бавно огледа всички присъстващи, взирайки се във всеки един, сякаш се надяваше по този начин да изтръгне от някого от тях необходимата идея. Онова, което видя обаче, не му харесваше.