Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Ракел бе зареяла поглед пред себе си, сякаш съзнанието й бе далеч, заето с по-важни неща. Тя внезапно потръпна, връщайки се в настоящето.

— Интерпол ще ни помогне, разбира се.

Екранът светна, сякаш компютърът внезапно бе оживял, издавайки тихо бръмчене, което показваше, че се е включил. Ракел се бе отправила към малка стая сбюро, която отсъстващата й приятелка бе превърнала в кабинет, и бе включила компютъра. Имаше интернет и началната страница отвори Google. Отиде на адресната лента, набра електронния адрес на Интерпол и след няколко секунди влезе в сайта на международната полиция. Отвори страницата със служителите, въведе парола и за своя огромна изненада разбра, че достъпът й е отказан. Без да натиска нищо повече, бе автоматично препратена към съобщение, оставено от шефа й.

— Искат да се свържа с тях — каза тя, след като прочете текста.

— Възможно най-бързо.

— Какво означава това?

Испанката доби непроницаемо изражение и не отговори. Отказаният достъп до панела на служителите в агенцията я разтревожи. Помисли за момент и отвори сайта на цивилната гвардия [96] Полицейски корпус в Испания с военни и цивилни функции. — Б. пр. , като потърси събитията от последните часове. Първото, което видя, след като страницата зареди, бе собствената си снимка до тази на Томаш и съобщение, че двамата се издирват за банков обир и убийство на охранител. Ракел дълго се взира в екрана, отказвайки да повярва в онова, което вижда.

— Пълна лудост! — прошепна невярващо тя. Смаяният й поглед се спря върху Томаш; гледаше го така, сякаш очакваше той да разреши проблема. — Видяхте ли това? — махна безпомощно към снимките на екрана. — Обвиняват ни, че сме обрали банката и сме убили пазача.

Португалецът кимна. Нищо не го изненадваше.

— Предупредих ви.

Погледът на агентката от Интерпол се местеше от лицето на Томаш към монитора, сякаш се надяваше един от двамата — историкът или компютърът — да реши проблема с магическа пръчка. Но това не се случи и Ракел бе принудена да се върне към действителността.

— Ами сега?

Думите й бяха изпълнени с отчаянието на човек, който току-що е прозрял, че избраният от него път не води наникъде. Щом международната полиция, за която тя работеше и познаваше всички там, я бе отписала, какво можеха да сторят? Всичко това й се струваше невероятно и засилваше убеждението й, че се бяха изправили срещу могъщи хора, прекалено могъщи за скромните им възможности.

— Ами сега? — повтори въпроса Томаш, разтревожен от унилото изражение на испанката. — Нека аз ви попитам, все пак вие сте професионалистът. Как ще анализирате ситуацията?

По лицето й с широко отворени очи, вперени в него, се четеше паника.

— Загубени сме.

Агентката от Интерпол прекара следобеда на дивана в мрачно настроение; телевизорът бе включен на канал с новини, но съзнанието й блуждаеше незнайно къде, изгубено в лабиринта на капана, който бе щракнал над тях.

След като излезе да купи храна от една бакалница в квартала, Томаш седна на дивана до нея и й подаде чаша кафе, която бе донесъл отвън. По телевизията вървеше новинарски блок за приготовленията за срещата на европейските лидери в Рим където евентуално щеше да бъде приет поредният „решителен пакет от рестриктивни мерки“, който да сложи край на кризата с държавните дългове. Говореха и за предварителното заседание на Международния наказателен съд, насрочено за следващия ден във Флоренция, което щеше да бъде ръководено от председателя на Европейската комисия. Последваха кадри от студентски протест в Мадрид и автомобилна катастрофа. Томаш загуби интерес и насочи вниманието си към други, по-важни неща.

Отиде в кабинета да вземе химикалка и бележник, носейки неизменно плика, който Филипе му бе дал, върна се на дивана и се зае да изучава криптограмата, изписана върху хартията.

GOsanSEC

OTat+&AR

HERTATO.

OVSANSMB

— GosanSEC не означава нищо — промърмори той, говорейки на себе си. — Нито Otat+&AR , нито който и да е от останалите редове. — Опита вертикално, започвайки от първата поредица отляво. — GOHO. — Той се замисли. — Прилича на Сохо, квартала в Лондон или Ню Йорк. — Поклати глава. — Обаче пише GOHO. — Раздели думата на срички. — GO-HO. Go като отивам? Отиди в НО? Хм… — Премина на втората колонка букви. — OTEV. — Тук Томаш спря. Играта между гласни и съгласни всъщност предлагаше дума. Прочете отново отдолу нагоре. — VETO. — Ето това е дума. Значи, да чете отдолу нагоре. Опита с първата колона. — OHOG. — След това с третата. -SRas.