Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Какво?

В гласа на Магус се долавяше смесица от шок и заплаха, но Декарабиа запази самообладание. Бе свикнал да се справя с опасностите още от времето, когато беше в специалните части, и гневът на шефа му не можеше да го накара да трепери от страх.

— Заловихме гълъбчетата в апартамента, който ни посочихте — започна той. — За разлика от информацията, с която разполагах, дивидито всъщност не е при нашия човек.

— Шегуваш се…

— Опасявам се, че не, велики Магус. Разполага с някаква информация, написана върху плик, която води до мястото, където е скрит дискът.

— Що за объркана история? За какво говориш?

Агентът въздъхна и се запаси с търпение.

— За неточните сведения, които ми бяха дадени — каза той. — За да бъде приключена успешно, подобна операция изисква точна и подробна предварителна информация. Казаха ми, че дискът е у онзи тип, а това не отговаряше на истината. Той разполагаше само с данни за местонахождението му, което не е съвсем същото.

Гласът от другата страна на линията се поуспокои.

— Ясно. И какво стана?

— Това промени всичко. За по-сигурно оня тип решил да скрие информацията в банков сейф. — Той си пое дълбоко дъх. — Както се досещате, трябваше да импровизираме. Качих гълъбчетата в колата и ги закарах до банката.

— Да не си полудял?

— Това бе единственият начин да узнаем къде е дивидито, велики Магус — обясни Декарабиа. — Но всичко се провали. Негодникът имаше електрошоково оръжие, скрито в сейфа, и го използва срещу нас. След това мацката от Интерпол измъкна пистолета от ръката на главоре… ъ… искам да кажа, отне едно от нашите оръжия и започна да стреля. Един от нашите е ранен, наложи се да ликвидираме човек от охраната на банката. Онези избягаха и сега сме забъркани в ужасна каша.

— Закарай го в болница.

— В коя болница, велики Магус? Ако вляза в спешен център с мъж, прострелян в корема, полицията веднага ще научи.

— Не се тревожи за полицията — отвърна събеседникът му.

— Ще се свържа с мой човек от испанските власти и веднага ще решим проблема. Най-важното в момента е да намериш проклетото дивиди. Къде се намират гълъбчетата сега?

Декарабиа въздъхна, разочарован от провала си.

— Не знам, велики Магус — призна той с немощен глас. — Измъкнаха се в суматохата в банката и въпреки че ги последвахме, не можахме да ги заловим. Все пак с нас има ранен. Това обърка нещата, както сигурно предполагате. Дойде ред на човека от другата страна на линията да си поеме дълбоко дъх, видимо недоволен от новините.

— Ще предупредя испанските власти — каза Магус. — Колкото до вас, глупаци такива, незабавно се върнете тук!

Той затвори, без да дочака отговор.

— И какъв е планът?

В гласа на Ракел се долавяше скептицизъм. Изглежда, й се струваше невъзможно толкова сложна ситуация да бъде разрешена от някакъв историк. В крайна сметка не беше ли тя професионалистът тук?

Без да забележи недоверието на агентката от Интерпол, Томаш се върна в коридора. Взе хартиения пакет, който бе оставил на шкафчето при влизането си в апартамента, и се върна в хола. Испанката беше останала на дивана и го гледаше неразбиращо. Португалецът вдигна плика, завъртя го и го показа на събеседничката си.

— Виждате ли това?

GOsanSEC

OTat+&AR

HERTATO.

OVSANSMB

Ракел се наведе към него и разгледа четирите реда, изписани от едната страна.

— Каква е тая бъркотия?

Историкът обърна криптограмата към себе си и й хвърли изучаващ поглед, съзерцавайки множеството възможности, които тези редове криеха.

— Това е загадката, която Филипе ми даде — обясни той. — Предполагам, че съдържа следа към местоположението на прословутия диск, който всички търсят. Ако я разплетем, ще го намерим.

Ракел взе плика и разгледа шарадата; изглеждаше й прекалено заплетена и реши, че не е способна да я разгадае.

— Това няма да ни послужи за нищо — заяви надменно тя и върна пакета на португалеца. — Такива неща не се решават с разни загадки за тийнейджъри…

Категоричната и прибързана оценка, с която испанката реши да приключи темата, обърка и разочарова Томаш. Загадки за тийнейджъри? Така ли виждаше нещата? В известна степен имаше право; идеята за тази криптограма бе хрумнала на Филипе именно заради техните игри в гимназията, когато се чудеха как да запълват времето си през ваканциите. Но ако решението на проблема им се крие в загадката, защо, по дяволите, да не тръгнат по следата?

— Щом този план не ви харесва — попита Томаш, — какво предлагате да направим?