Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

В кабинета настъпи неловка тишина, обстановката бе напрегната заради изненадващия изблик на ярост от страна на Магус. Смутен, агентът преглътна и след като се опита да издържи гневния поглед на шефа си, почтително сведе очи.

— Да, велики Магус.

Когато пристъпът на гняв премина, Магус си пое дълбоко дъх и шумно издиша, възстановявайки контрола над емоциите си. Изправи рамене, после облегна лакти на бюрото, допря длани една о друга и отново се взря в подчинения си.

— Трябва да разбереш нещо, Декарабиа — заговори спокойно той, може би прекалено спокойно. — Нашата организация е малка, но елитна. Не всеки може да стане част от Cultus Sathanas, разбираш ли? Тук идват само най-добрите от най-добрите.

— Да, велики Магус — отново отвърна агентът. — Добре знам това и съм горд заради огромната чест, която ми бе оказана.

Дланите на президента все още бяха събрани.

— Приехме те с една-единствена цел: да разрешиш оперативните проблеми, които имаме. Миналото ти в британските специални авиодесантни служби те превърна в идеалното решение. — Той разпери ръце, сякаш беше дълбоко разочарован.

— Но, helas [97] За съжаление (фр.). — Б. пр. , събитията доказаха, че това не е така. Независимо от извиненията, двете операции, в които участва, се оказаха пълен провал. — Магус въздъхна. — Съжалявам, но ще трябва да се лишим от твоите услуги.

Това решение изненада Декарабиа.

— Моля? — учуди се той, без да разбира напълно какво казва шефът. — Да се лишите от услугите ми? Какво означава това? Уволнявате ли ме?

Магус се отпусна в креслото си, а Декарабиа усети движение зад себе си. Инстинктивно разбра, че го грози огромна опасност, но реакцията му закъсня. Тънка метална жица се уви около шията му и моментално спря дъха му. Разбра, че горилата ще пререже гърлото му. Опита се да извика, но не му достигаше въздух и от гърлото му не излезе нито звук. Замахна с лакти в отчаяно усилие да се освободи, но сякаш се биеше с възглавници — едрото тяло на неговия убиец пое ударите. Липсата на кислород отне силите му; усети остро пробождане в дробовете си и в очите му пламнаха хиляди светлинки, сякаш цялата галактика бе грейнала в угасващия му мозък.

Над Декарабиа се спусна вечна нощ.

Сякаш бяха привлечени от мощен магнит.

Пометени от стихийната експлозия на желанието, потискано до този момент, Томаш и Ракел притиснаха тела и сляха устни, стенещи и задъхани, увлечени в плътска схватка. Изтърколиха се от дивана на килима, жадуващи един за друг, в копнеж за насладата; страстта на единия разпалваше тялото на другия, горещите им езици се преплитаха, боричкаха се и се вкусваха. Португалска меланхолия и испанска страст, лузитанско море и кастилски огън, кадифе и желязо, сол и кръв, olа и hola се сливаха в едно.

Изучавайки тялото му с ръцете си, Ракел сграбчи колана му и започна да го разкопчава. Треперещ от възбуда, Томаш съблече блузата и свали сутиена й. Погали топлите нежни гърди — не бяха големи, но пък ги усещаше изящни и стегнати; зърната й бяха розови и набъбнали и той ги засмука жадно в стихийния порив на страстта.

— Dulce [98] Невероятно (исп.). — Б. пр. — прошепна задъхано тя със затворени очи в миг на наслада. — Dulce, dulce …

Томаш облиза устните й, после зърната, след това отново устните. Целият изгаряше от сляпо желание. Приличаха на танцьори, преплели телата си в инстинктивна хореография, ръцете му галеха извивките й, а тя вдъхваше аромата на страстта. Всеки споделяше трептящия плам на другия. Дали Филипе бе имал тази жена? Този въпрос изникна сякаш от нищото в главата на Томаш. Ако не го бе направил, значи, е бил истински глупак. Глупак. Той, на негово място, не би я изпуснал. На негово място той би…

Томаш спря.

Ракел отвори очи, изненадана от внезапната пауза, и се взря в него с повдигнати вежди и въпросително изражение.

— Quepasa, carino [99] Какво става, мили (исп.). — Б. пр. ?

С широко отворени очи, вперени в неопределена точка на стената, сякаш пренесен в друго измерение, португалецът седна на килима.

— Ако аз бях на мястото на Филипе, какво щях да сторя?

Изрече тези думи със странен глас, сякаш питаше не друг, а самия себе си и останал в хола сам със своите съмнения. Томаш се потопи в свят, който само той можеше да види.

— Que? — учуди се испанката, все още без да разбира какво става. Тя вдигна захвърлената си до краката на дивана блуза и покри голите си гърди. — Какво стана? Защо спря? Добре ли си?