Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Друга система за залози?

— Нов начин за погасяване на дълг. Да си представим например, че „Иберия“ има нужда от пари. Финансовото й положение обаче е толкова съмнително, че банките й отпускат заем само при много високи лихви. В такъв случай „Иберия“ може да издаде търговска полица с обещание да върне парите с лихвите.

— Това не са ли облигации?

— Да — потвърди историкът. — Проблемът е, че ако финансовото състояние на „Иберия“ не е стабилно, агенциите за кредитен рейтинг ще дадат лоша оценка на тези облигации, което ги прави по-малко привлекателни на пазара. Кой би заел пари на компания, която утре може да фалира? Само луд. Изправена пред този проблем, какво може да стори „Иберия“? Може да прибегне към секюритизация. Група инвеститори изкупуват облигациите й и ги разделят на десет части — като наденица, нарязана на десет парчета. След това вземат облигации с висок рейтинг, например от ТАП [85] Transports Aereos Portugueses (порт.) — Португалска авиокомпания. — Б. пр. , и също ги разделят на десет.

— Ау, cono! [86] По дяволите! (исп.) — Б. пр. — възропта саркастично Ракел. — Естествено, за един португалец испанската компания ще е лошата, а португалската — добрата…

Томаш сдържа усмивката си.

— „Иберия“ си е много добре, използвах името й в примера само за да изясня механизма — каза той, притеснен да не би да я е засегнал. — След това инвеститорите взимат парче от облигациите на ТАП и го залепват за парче от облигациите на „Иберия, след това за парче от облигациите на „Ал Италия“ и накрая за парче от облигациите на „Бритиш Еъруейз“. Полученият продукт е микс от дялове на облигации от различни авиокомпании, някои от които с висок рейтинг, други — с лош.

— Той разпери ръце. — Това е секюритизация.

— Държа да отбележа, че не ми хареса как подценихте нашата авиокомпания — промърмори испанката, преструвайки се на обидена. — Но добре, този път ви прощавам.

— Може да се сеюоритизират облигации на дългове в автомобилния сектор, кредитни карти, компании… с две думи, всички видове дългове.

— Но какво е предимството на тази система?

— Ако компанията не се котира добре, чрез секюритизация може да се свърже с облигации на фирми с висок рейтинг и по този начин да повиши своя. С добро котиране няма да плаща толкова високи лихви на заемите си.

— Разбирам.

— Оказва се, че се сеюоритизират и ипотеки на хора, закупили жилища. — Томаш почука с пръст по масата. — И тук, драга, възниква проблемът, който води към крах международната финансова система.

Продължително изсвирване разсече въздуха. Двамата се обърнаха в посока на шума и си дадоха сметка, че идва от кухнята.

— Чайникът! — извика Ракел, скочи и се затича към кухнята.

— Водата е извряла! — Махна с ръка от прага на кухнята, правейки знак на госта си да я изчака. — Сега се връщам.

Испанката изчезна зад вратата и Томаш се загледа в изоставените сгради от другата страна на улицата. Докато наблюдаваше празните апартаменти зад мръсните стъкла, историкът се замисли за странното време, в което живее; време, в което събития, случващи се от другата страна на Атлантика, се разпространяваха почти със скоростта на светлината и променяха живота на отсамната страна завинаги. Промените бяха толкова големи, че той самият бе изгубил онова, което осмисляше живота му. Работата.

Първото, което тримата мъже направиха, когато влязоха в блока на улица „Веласкес“, бе да натиснат бутона за асансьора. Кабината слезе с леко бръмчене и спря на партера със скърцащ звук, подобен на пиянско хълцане. Декарабиа отвори вратата и даде знак на агентите, които го придружаваха.

— Дръжте я отворена.

След като се убеди, че асансьорът няма да потегли, той извади отвертка и свали панела на таблото с бутоните за етажите. После сряза с клещи електрическите жици, които се подаваха отзад.

Светлините веднага угаснаха, сякаш в този миг асансьорът бе издъхнал.

— Готово.

Асансьорът бе извън строя; ако по някаква причина жертвите успееха да се измъкнат от апартамента, този път за бягство бе отрязан. Трябваше да слязат по стълбите, което значително щеше да ги забави.

Декарабиа излезе от тъмната кабина и постави ръка на беретата на кръста си.

— Вече не сме на улицата — прошепна напрегнато той. — Пригответе оръжията.

Двамата мъже се подчиниха и извадиха глоковете, които също бяха затъкнати в коланите им под ризите. С пистолети в ръка, стъпвайки леко, за да не вдигат шум, те бавно се заизкачваха по стълбите.