Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Първото стълбище излизаше на тясна площадка с правоъгълен прозорец. Надникнаха навън и видяха друг пуст блок, който беше като близнак на този, в който се намираха. Декарабиа огледа фасадата и забеляза външна метална стълба, която се извиваше в няколко букви Z, разположени една над друга.

— Има аварийни изходи — предупреди той за стълбите. — Щом онази сграда има, тази също би трябвало да има. — Той се обърна към най-младия в екипа. — Когато влезем в апартамента, работата ти е да пазиш този изход. Ясно?

— Разбрано — отвърна агентът. — Имахме същия проблем в Ница, когато отидохме да очистим французите. Тогава блокирахме аварийната стълба. Да го направя ли и сега?

— Не, не е необходимо — реши Декарабиа. — Ние ще проникнем бързо, няма да имат време да избягат отзад. Ако гълъбчетата не са и двамата в стаята, ще блокираш аварийния изход. Но ако ги заварим заедно, достатъчно е само да огледаш апартамента, за да се уверим, че няма никой друг. Разбра ли?

— Тъй вярно.

Продължиха да се изкачват. Спряха на първия етаж и се заеха да прислушват вратите на апартаментите, опитвайки се доловят някакво движение.

— Чисто е — обяви Декарабиа, след като бяха обходили целия етаж. — Хайде.

Стигнаха до втория етаж. Затаили дъх, тримата впиха очи във вратата, която търсеха, с насочени пистолети.

Декарабиа докосна двамата мъже по раменете и посочи вратата.

— Наблюдавайте я.

Провери останалите апартаменти на етажа, уверявайки се, че от тях не се чува нито звук. Видимо по-спокоен, той пристъпи до вратата, посочена му от Магус, и долепи ухо до дървото.

Отвътре се чу шум. Декарабиа се съсредоточи, приближавайки още повече ухото си до гладката повърхност, и успя да различи гласове.

— Мъж и жена — прошепна той на другарите си. — Те са.

Тримата отстъпиха две крачки назад и провериха оръжията си. След това Декарабиа извади две черни кутии, които носеше в задните джобове на панталоните си, и отново се облегна на вратата. Един от мъжете разви ролка тиксо, което той скъса със зъби. С парчето тиксо залепи кутиите една за друга, след това ги прикрепи към ключалката. Декарабиа приключи със свързването на устройството с дистанционното управление и тримата се изтеглиха към стълбите, за да се предпазят от взрива.

Прикрити от стената на площадката на втория етаж, мъжете се спогледаха, за да се уверят, че са готови. Един по един кимнаха с глава. Декарабиа вдигна ръката си, в която държеше дистанционното, и започна обратното броене до началото на атаката.

— Пет… четири… три… две… едно…

От чучура на порцелановия чайник се издигаше стълб от пара, сякаш бе кратер, преди да изригне. Ракел побърза да го донесе на масата и напълни две чаши. Облегна се на стола със скръстени ръце и погледна Томаш с очакване.

— Е?

Португалецът отпи от новия чай.

— Не е зле.

— Не това — каза тя. — Как секюритизацията на ипотеките предизвикала финансовата криза?

Историкът вдигна пръст към събеседничката си с жест, който показваше, че ще говори за нея.

— Кажете ми, кога за пръв път теглихте заем, за да си купите жилище?

Въпросът изненада Ракел. Дори си помисли, че гостът й се опитва да смени темата, но реши да му се довери.

— Аз ли? — Тя се замисли. — Ами, преди около петнадесет години, тъкмо бях завършила право. Защо?

— Лесно ли убедихте банката?

— О, не! Искаха да знаят каква е заплата ми, условията на труд, сметките ми… Беше истински ад. — Испанката отново се разсмя. — Само дето бельото ми не поискаха да видят. Дадоха ми парите само защото платих 20 % от джоба си и имах гарант.

— Тя се замисли. — А, и защото преминах медицинския преглед на застрахователите. Ако не беше това…

— Тоест банката е подходила предпазливо, за да ви отпусне заема. Искала е да се увери, че сте в състояние да плащате месечната вноска и лихвите.

— Да, може да се каже.

— Според критериите на банката вие сте били клиент с висок рейтинг, да го наречем клиент ААА. Затова са ви дали парите.

— Прочисти гърлото си, приготвяйки се да премине към същественото. — Голямата новина за американския балон на недвижимите имоти е, че банките започнали да отпускат жилищни кредити и на хора, които печелели малко — клиенти ВВ, или хора с несигурни доходи и дори безработни, клиенти СС, някои от които имали лоша кредитна история с неизплатени задължения. И не ги карали да плащат нито стотинка предварително, разбирате ли? Банката давала сто процента от стойността на кредита, понякога дори сто и двадесет процента, тоест повече от цената на жилището.