Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Хайде!

Решиха да затоплят храната с няколко глътки чай и прекъснаха разговора си, за да може Ракел да отиде в кухнята да го приготви. Но домакинята бе толкова любопитна да научи как за девет години банките са успели да причинят хаос в икономиката, че остави чайника на котлона и побърза да се върне в хола, за да продължат разговора.

— Е, кажете ми — подкани госта си тя. — Какво се случило, след като през 1999-а отменили закона?

Чувствайки се изморен и дори отегчен, Томаш нервно цъкна с език.

— О, ще ви разкажа по-късно! — отвърна той. — Сега ме оставете малко на спокойствие, може ли?

Ракел удари с ръка по масата.

— Не! Кажете ми сега!

— Закъде бързате? Нека си почина.

Но испанката не беше от жените, които се предават толкова лесно. Тя смени тактиката и с изкусна изобретателност се наведе над масата, като се взираше в очите на събеседника си, и се усмихна смущаващо приканващо.

— Знаете ли, че интелигентните мъже ме привличат?

Изрече тези думи толкова съблазнително, че историкът, който неволно си бе изпънал краката под масата, скочи като ужилен на стола, смаян от това изявление.

— Сериозно?

— Да. Много. — Отново се настани на стола, уверена в таланта си на прелъстителка. — Сигурна съм, че няма да ме разочаровате…

Томаш се покашля. Аргументите на испанката може и да бяха малко елементарни, но наистина постигнаха ефект.

— Говорех за закона „Глас-Стийгъл“, нали? — попита той, вероятно защото копнееше да се представи блестящо. — Първата важна последица от отмяната на този закон през 1999-а било прекомерното разрастване на някои банки. През 1995-а петте най-големи американски банки контролирали осем процента от пазара, дял, който няколко години след официалната отмяна на закона „Глас-Стийгъл“ нараснал на тридесет процента. Подобен растеж бил опасен и налагал намесата на Фед. Но тъй като регулаторните органи били идеологически против регулацията и против принципите на закона „Глас-Стийгъл“ скръстили ръце и не направили нищо.

— Защо твърдите, че развитието на най-големите банки е опасно? — учуди се Ракел. — Какво значение има това?

— Една от основните идеи на капитализма е свободната конкуренция — напомни Томаш. — За да има свободна конкуренция, пазарът трябва да бъде регулиран внимателно. Ако не е така, както в случая, капиталистическата система атрофира и се създават олигополи [76] Олигопол — пазарна структура, при която производството и продажбите в даден пазарен сектор се контролират от малко на брой конкуриращи се фирми. — Б. пр. и монополи, които са пагубни за конкуренцията. И точно това се случило. Първото голямо сливане било през 1998-а между „Ситикорп“ [77] Основана през 1812 г. под името City Bank of New York. През 1976 r. банката сменя името си на Citibank, като холдинговата компания се нарича Citicorp. През 1984 г. „Ситибанк“ се превръща в най-голямата банка в САЩ и най-големия емитент на кредитни карти с филиали в над 90 страни в света. — Б. пр. и „Травълърс“ [78] Основана през 1864 г. под името Travelers Property Casualty Corporation като застрахователна компания за пътувания с железопътен транспорт. След множество промени през 1993 г. Travelers Insurance Corporation е купена от компанията за финансови услуги Primerica, като запазва името Travelers Inc., което през следващата година е променено на Travelers Group. — Б. пр. , което създало най-голямата компания за финансови услуги в света-„Ситигруп“ [79] Компания за финансови услуги със седалище в Манхатън, Ню Йорк, с най-голямата финансова мрежа от услуги в света, работеща в 140 страни. През 2002 г. Citicorp превръща Travelers Group в своя дъщерна компания, а три години по-късно я продава на застрахователната компания Met Life. — Б. пр. . Едно незаконно сливане, впрочем, тъй като нарушавало закона „Глас-Стийгъл“. Всъщност това сливане е моторът на отмяната на закона през следващата година. Тогава големите банки започнали да поглъщат други и да стават все по-големи, до такава степен, че в един момент станали изключително могъщи. Превърнали се в такива гиганти, че евентуален фалит бил немислим, защото щял да повлече цялата икономика, разбирате ли?

— Създал се риск от срив на системата, както през 1929-а.

— Именно. Но с едно усложнение: тъй като самите те знаели, че са прекалено големи, за да се признае фалитът им, започнали да действат безнаказано. Тоест поемали и най-невъобразими рискове, за да печелят още пари. Ако сделката била успешна, печалбата оставала за тях; ако се проваляла, държавата щяла да се намеси с парите на данъкоплатците, за да ги спаси и да предотврати глобален крах на икономиката. Разбирате ли каква е схемата? Рискът си струвал, защото големите банки печелели дивиденти, без никога да търпят щети, тъй като държавата нямало да ги остави да се сринат.