Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Защо? Как едно обикновено разделение на банките променя нещата?

— Вижте, какво са търговските банки и какво — инвестиционните? Търговските банки само съхраняват спестяванията на вложителите и отпускат заеми, докато инвестиционните банки управляват парите на богатите и се занимават с рискова дейност, като инвестиции в акции и облигации. А какво било преди въвеждането на закона? Банките, които събирали депозити, предприемали рискови инвестиции с парите на вложителите. Освен това, сливайки двете дейности — търговска и инвестиционна, банките се превръщали в прекалено голям фактор и фалитът им би повлиял на цялата система и би парализирал икономиката. Това не бивало да се допуска. Ето защо законът „Глас-Стийгъл“ ги разделил.

Испанката се намръщи и скептично отбеляза:

— Добре, но тази мярка не проработила…

— Напротив — побърза да изясни Томаш. — Регулационните мерки имали голям успех и практически прекратили фалитите веднага след като влезли в сила. Търговските банки станали много по-предпазливи при управлението на парите от депозити. От една страна, обикновеният гражданин в никакъв случай не искал парите му да бъдат рискувани в борсови залози, поради което рисковите инвестиции секнали. Търговските банки, от друга страна, започнали да живеят само от разликата между лихвите, които изплащали на вложителите, и лихвите, плащани от хора, компании и страни, на които отпускали заеми. Тогава не е ли очевидно, че те имали интерес само да заемат пари на тези, които плащат? Това гарантирало стабилността на системата.

— Простете, но ако беше така, нямаше да го има краха от 2008-а, не съм ли права? Съществуването му доказва, че тази регулация не е проработила.

— Грешите, драга — обори я Томаш, наблягайки на думите си. — Крахът от 2008-а всъщност доказва, че регулационните мерки са изпълнили своята функция. Забележете, че в продължение на четвърт век финансовата система не е претърпявала никакви сътресения, нали?

— Тогава какво се е объркало?

— Объркването идва през 60-те години, когато банките започват да бъдат управлявани от ново поколение банкери — хора, които не били живели в годините на Голямата депресия и които искали да разширят дейността си в по-рискови сфери, носещи повече печалба. Новите управляващи също не притежавали опита от тежката криза от 1929-а и се съгласили да раздвижат някои регулационни правила, резултат от което били много по-рисковото поведение на банките и последвалият ръст на фалитите през 70-те години.

— Щом фалитите се увеличили, защо не възстановили отменената преди това регулация?

— Защото идеологическата обстановка се променила — обясни историкът. — Спомнете си, че новото поколение лидери не вили преживели Голямата депресия, те смятали, че времената вече са други и някои рестриктивни мерки са отживелица. Затова през 1980-а президентът Картър приел закон, койтобанките да бъдат по-конкурентни при изплащането на лихвите на вложителите. Но големите инвеститори от Уол Стрийт сметнали, че това не е достатъчно, и започнали да се оплакват, че ограничавайки рисковата дейност, регулацията не им позволява да печелят повече пари. И това била самата истина. Ограничаването на риска предотвратявало катастрофални загуби, но също така пречело на грандиозните печалби. — Той разпери ръце и се усмихна. — Така през 1981 — ва Америка избира за Белия дом един холивудски актьор, който имал, и то неслучайно, подкрепата на Уолстрийт.

Изумена, Ракел се ококори и бавно произнесе името.

— Роналд Рейгън?

Историкът кимна.

— С избирането на президента Рейгън реториката на свободния пазар и регулацията преживяла нов и могъщ подем. Идеята била проста: пазарите се справят добре и сами, правилата възпрепятстват работата на свободната икономика. Регулацията не е решение, а проблем — пазарът трябва да е абсолютно свободен. Махнете правилата!

— Има някаква логика…

— Логика, която само наивник би признал! — отвърна категорично Томаш. — Представете си, че няма закон, който да забранява убийствата. Какво би станало тогава? Гладен мъж вижда старица да излиза от супермаркета и я убива на улицата, за да изяде покупките й. Хората щяха да се избиват за щяло и нещяло. Точно за това е забранено да убиваш. Законите ни разграничават от зверовете. Те са регулация, създадена, за да попречи на дадена система да бъде поразена от късо съединение. Глупаво е да мислим, че не е необходимо да забраняваме убийствата, защото убийците могат да се регулират сами. Това няма да проработи. Във футбола например има правило, което забранява докосването на топката с ръка. Ако то се премахне, футболистите ще започнат да хващат топката с ръце, когато им скимне, а това би съсипало играта. — Той махна с ръка към прозореца на хола. — Дори в природата има закони. Законите са регулатор, драга моя. Щом вселената, природата, животът, обществото и дори спортът се нуждаят от правила, за да функционират, защо пазарите трябва да са изключение и да не бъдат регулирани? В това няма никакъв смисъл!