Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Улицата беше съвършено пуста. Чуваше се само воят на вятъра, който на моменти стихваше и почти изчезваше, но миг по-късно отново се засилваше. Сухото изщракване от затварянето на вратите на колата за момент оглуши улицата, отеквайки между празните блокове. Декарабиа отвори багажника и един от другарите му отключи дипломатическото куфарче, разкривайки пред тях оръжията, подредени в гнездата си.

Декарабиа протегна ръка към един от пистолетите.

— Беретата е за мен.

Останалите двама взеха глоковете. Сглобиха ги и поставиха заглушители на дулата.

— Готови сме да се изправим срещу цяла армия — каза един от агентите. — С тези куклички направо ще ги съсипем.

Декарабиа го изгледа недоверчиво.

— Бъди внимателен — предупреди го той. — Тези играчки се използват разумно. Не искаме да привличаме нежелано внимание.

Мъжът само кимна; той беше просто изпълнител, правеше каквото му наредят, другите да му мислят.

Декарабиа провери патроните на беретата и доволен запаса пистолета в колана си. Извади от джоба бележка и прочете точния адрес на мишената. После внимателно огледа улица „Веласкес “,взирайки се в номерата върху вратите. Накрая погледът му спря върху една сграда в дъното на улицата.

— Там е.

Десертът беше сладкиши P etit gateaux [72] Малка торта (фр.) — малък шоколадов сладкиш с пълнеж и хрупкава глазура, сервиран с топка ванилов сладолед. — Б. пр. , които Ракел извади от фризера и бързо приготви в микровълновата печка. Държа ги вътре прекалено дълго, докато започнаха да димят и замръзналият шоколад се разтече. Томаш отряза парченце от десерта и боязливо го опита.

— Е? — попита испанката. — Кое е престъплението на века?

Събеседникът й посочи с лъжичката сладкиша на масата пред него.

— Този petit gateau — отвърна той. — Приготвянето му по този начин е престъплението на века. Не можахте ли да спасите поне шоколадовия пълнеж?

Домакинята се намръщи.

— Хайде, не злоупотребявайте. Поне има десерт, тук не е ресторант, все пак. — Прехапа долната си устна. — И така, говорехте за престъплението на века. Обяснете ми.

Томаш си хапна още едно парче от сладкиша. Вярно, бе престоял в микровълновата фурна, но въпреки това беше вкусен.

— Изправени сме пред перфектната буря — започна той, докато се цапаше със своя petit gateau . — Към структурната криза на Запада, и по-специално на икономиките в Южна Европа, се прибави американската финансова криза и структурната криза на еврото.

— И всички те са свързани?

— По един или друг начин — потвърди историкът. — Всъщност структурните кризи — в Западна Европа, в южноевропейските икономики и тази на еврото — бяха невидими и продължителни. Те се проявиха единствено благодарение на финансовата криза, която извади всичко на светло. Все едно сме живели в къща с пропукани стени, разбирате ли? Един ден удря земетресение и — бам! — къщата рухва! Какво казваме ние? Ах, домът ми бе разрушен от земетресението! — Томаш присви очи. — Но дали това е истината?

— И да, и не — отвърна агентката от Интерпол. — Да, защото земетресението е непосредствената причина. Не, защото къщата вече е била с пропукани стени и всеки момент е щяла да се срути.

— Същото е и с тази криза. Западните икономики и еврото са къщата с нестабилните колони, а американската финансова криза е земетресението. За да разберем този трус, трябва да се върнем във времето и да видим какво е станало при предишното земетресение през 1929-а година.

— Тоест при Голямата депресия — отбеляза Ракел. — Защо, по дяволите, историците обясняват всичко с препратки към миналото?

— Защото миналото е ключът към настоящето! — възкликна Томаш, защитавайки академичното си образование. — Не сте ли чували, че за да разбереш нещо, случващо се в настоящето, трябва да познаваш историята? — Той се прокашля. — Да се върнем в двадесетте години. Почти през цялото десетилетие Федералният резерв на Съединените щати изкуствено поддържал ниски лихви, което насърчавало банките да отпускат заеми при рискови условия. Тъй като пари се взимали лесно, хората натрупали дългове, създавайки балон на потреблението, особено на борсата и на пазара за недвижими имоти. При такъв ръст на търсенето цените започнали да се покачват. Опасявайки се, че инфлацията ще излезе извън контрол, през 1928-а Фед [73] Съкратено от Федерален резерв. — Б. пр. бил принуден да увеличи лихвите. Това спукало балона. Изведнъж кредитите, с които потребителите били свикнали, се оказали трудно достъпни и тъй като вече имали по-малко пари, престанали да плащат дълговете си и да купуват акции, имоти и имущество. Банките не успявали да си върнат парите, които били отпуснали, а компаниите произвеждали стоки, които никой не купувал. Бизнесът също не вървял. Свалили цените, за да привлекат клиенти, но продажбите останали ниски поради големите лихви. Компаниите търпели загуби и започнали да фалират. Загубите и фалитите на компаниите довели до срив на курса на акциите и това предизвикало краха на Уолстрийт.