Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Ракел обмисли аргументите.

— Имате право — призна тя. — Истината е, че в самата природа има закони. Но щом е така, как дерегулацията на пазарите е набрала поддръжници?

— Това било в интерес на финансовите акули, тъй като им отваряло вратите към несметни богатства. Фактът, че дерегулацията ще срине пазара и ще застраши икономиката и обществото, не бил техен проблем. Те организирали идеологическа кампания в полза на дерегулацията и започнали да финансират със стотици милиони долари предизборни кампании на политици от различни партии в замяна на обещанието, че щом ги изберат, ще премахнат ограниченията, които пречели на висшите финансови кръгове да печелят грешни пари.

— И премахнали ли са ги?

— Разбира се! Първото нещо, което Роналд Рейгън сторил, било да отмени ограниченията на лихвения процент, предлаган на вложителите, като така позволил жестоката конкуренция между банките и мотивирал рисковото поведение. Разрешил на банковите фондове да правят рискови инвестиции с парите на вложителите. Сетне се опитал да отмени закона „Глас-Стийгъл“ и да увеличи правомощията на банките, но не успял. И какво направил тогава? Назначил за финансов министър директора на инвестиционната банка „Мерил Линч“, а за председател на Федералния резерв започнал да търси човек, който да не подкрепя регулацията. Избрал Алън Грийнспан. С Грийнспан начело регулаторите видоизменили правомощията си, за да позволят на банките да се занимават с рискова дейност, която до онзи момент им била забранена. Идеологията на дерегулацията се разпространила, подкрепяна от икономисти, които също били платени от висшите финансови кръгове. Следващите президенти Джордж X. Буш, Бил Клинтън и Джордж У. Буш следвали същата политика и успели да изнесат идеологията на дерегулацията и в останалия свят. Докато през 1999-а крайната цел най-сетне била постигната.

— Отменили ограниченията навсякъде?

— На практика да. Това било постигнато със закона „Грам-Лийч-Блилей“, който анулирал онова, което било останало от закона „Глас-Стийгъл“. На търговските банки било позволено да развиват инвестиционна дейност, точно както преди кризата през 1929-а.

Ракел присви очи и се взря в Томаш.

— Казвате, че законът е отменен през 1999-а?

— Точно така — потвърди историкът. — Девет години по-късно, през 2008-а, се случва финансовата криза.

— Мислите ли, че е съвпадение?

Историкът отмести чинийката от десерта, след като бе обрал остатъците от шоколад с пръст, и се взря в събеседничката с предизвикателно изражение.

— Не ми казвайте, че вярвате в Дядо Коледа…

На тримата мъже им бе нужен половин час, за да стигнат до сградата по средата на улица „Веласкес“. Промъкваха се внимателно стъпка по стъпка; оръжията им бяха скрити, погледите им обхождаха пространството във всички посоки, движенията им бяха подчинени на необходимостта да останат незабелязани.

Когато най-сетне стигнаха, Декарабиа хвърли поглед към един от съучастниците си.

— Качи се на втория етаж — нареди той, сочейки блока, до който се спотайваха, точно срещу апартамента, където вероятно се намираха мишените. — Кажи ми какво виждаш в отсрещната сграда.

Без да каже и дума, мъжът потъна в изоставената постройка. Първите му стъпки по стълбището отекнаха във входа и след това се изгуби. Декарабиа се скри зад един стълб, откъдето можеше да наблюдава улицата, и зачака новини.

Разузнавачът се върна десет минути по-късно и се облегна на стълба, за да докладва.

— В апартамента на втория етаж наистина има някой — каза той, сочейки към блока, който наблюдаваха. — В хола видях мъж и жена.

— Какво правят?

— Седят до масата и разговарят — отвърна той. — Пред тях има чинии.

— Дали са нашите гълъбчета?

Разузнавачът се намръщи и сви рамене.

— Трудно е да се каже — призна накрая той. — Те са далеч, в стъклото има отражения и освен това съм виждал само техни снимки. Но не забелязах нищо, което да подсказва, че не са те. Възрастта и цветовете на косите им съответстват с описанието.

Декарабиа не отделяше поглед от прозореца на хола на втория етаж в сградата отсреща. Струваше му се малко вероятно да не са те. Фактът, че на тази пуста улица откриха мъж и жена точно на мястото, където трябваше да бъдат, беше показателен. Подобно нещо не можеше да е съвпадение. Отклони поглед от прозореца и се взря в двамата мъже, които Магус му бе зачислил за операцията. Дали бяха способни да се справят? Може би, но всъщност това нямаше значение. Ако не успееха, той, Декарабиа, бе там, за да свърши необходимото. Махна с ръка към сградата, където се криеха мишените.