Испанката леко поклати глава.
— Хм… Разбирам — прошепна тя. — Но какви точно рискове поели те?
Историкът потри ръце с нескрит ентусиазъм, приготвяйки се да премине към основното.
— Тук започва интересното! — възкликна той. — Първо, създали бонусна схема, от която получавали цяло състояние за годишни и дори тримесечни постижения. Например, ако предприемали нещо, което да им донесе незабавна печалба, макар и пагубно в дългосрочен план, те получавали бонус в края на годината или в края на тримесечието. И когато след няколко години се проявявали негативните последици от решението им, вече никой не можел да им отнеме тлъстите бонуси. — Томаш й намигна. — Виждате ли къде е измамата?
— Да, да.
— Това отворило врата към несекващи печалби, очевидно — продължи историкът. — Обикновено търговските банки печелели от отпускане на заеми с парите от депозити с по-висока лихва от тази, която плащали на вложителите. Но с новите правомощия, дадени от дерегулацията, те открили нови начини за правене на пари. Един от тях били комисионите. Клиент изпраща пари в сметката на баба си? Плаща комисиона. Клиент купува парфюм на гаджето си с кредитна карта? Плаща комисионна. За всичко се плаща комисиона!
— Ужасно е, самата аз се оплаквам от това — сподели испанката. — Банката ми взима пари и за най-малкото нещо…
— Когато през 1999-а законът „Глас-Стийгъл“ най-сетне бил анулиран, на мода бил балонът „дог ком“ и народът инвестирал като луд в онлайн фирми — каза Томаш. — Този балон се пръснал още на следващата година, предизвиквайки бърза рецесия в Щатите. Какво направил Фед? Свалил лихвения процент, опитвайки се да стимулира икономическото развитие. Парите станали достъпни и накъде потекли? Към пазара за недвижими имоти, тъй като президентът Буш току-що бил освободил от данъци жилищата с цена до половин милион долара. Недвижимите имоти са скъпо нещо и тъй като комисионите обикновено се таксуват в проценти, тук банките съзрели златна мина. Следователно трябвало да отпускат заеми за жилища.
Погледът на Ракел почти инстинктивно се отклони към изоставените сгради в Сесеня, които се виждаха от прозореца на хола.
— Това ли е началото на балона на недвижимите имоти?
— Абсолютно — потвърди събеседникът й. — За да го надуят, банките разчитали на ниските лихвени проценти и на серия от финансови иновации, които малко хора разбирали. Например дериватите [80] Финансови деривати, наричани още деривативни инструменти, са финансови инструменти, чиято пазарна цена зависи от стойността на една основна ценна книга, например акция или облигация. Пазарът на деривати е пазар, на който се търгуват дериватни ценни книги. — Б. пр.
— нов продукт, който според закон от 2000 година не може да бъде регулиран.
Испанката го погледна неразбиращо.
— Дери… какво? Какво е това?
— Дори самите банкери не са особено наясно — разсмя се Томаш. — Както самото име подсказва, стойността на дериватите е производна от стойността на друг инструмент. Например аз залагам, че цената на акциите на вашата авиокомпания „Иберия“ ще бъде по-висока след една година. Този залог е дериват, разбирате ли? Всъщност става въпрос за пазар на залози. Правят се залози за бъдещата стойност на акциите на компании, за времето, за цената на петрола, за златото… за каквото и да е. Това са деривати. Залагането на залог, че след една година акциите на „Иберия“ ще струват повече, е дериват, базиран на друг дериват.
Ракел завъртя блестящите си зелени очи.
— Santa Madre de Dios! [81] Света Майко Божия! (исп.) — Б. пр.
Какво ли не измислят!
— Същинско казино, както виждате. Стойността на пазара на деривати достигнала петдесет билиона долара според латинската числова система, или петдесет трилиона — според англосаксонската [82] Наричани още къса и дълга числова скала. Наименованието на числото 1012 в дългата скала е билион, а в късата — трилион. България ползва късата числова скала. — Б. пр.
. Важното е, че не съществували никакви ограничения и банките получили зелена светлина за инвестиции в тези хазартни игри на парите, които вложителите им поверявали.
Агентката от Интерпол започна да осъзнава реалните измерения на проблема.
— Joder [83] Мамка му! (исп.) — Б. пр.
!
— Виждате ли? Значи, пазарът за недвижими имоти е имал и има своите деривати. Става въпрос за процес, наречен секюритизация [84] Процес, при който банковите кредити се заместват с ценни книжа. Банките изкупуват ценните книжа срещу отстъпка, при което клиентът получава парични средства, но не под формата на банков кредит, а срещу предоставянето на записи на заповед, менителници и други ценни книжа. — Б. пр.
.
Читать дальше