Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Ракел свъси вежди и се взря невярващо в него.

— Шегувате се…

Португалецът енергично поклати глава.

— Не се шегувам! — възкликна той. — Не си ли спомняте телевизионните реклами на банки, които обещаваха, бързи кредити“ и агитираха с думите „защо не теглите едно заемче?“ или „поискайте… и ние ще ви дадем“? В Португалия тези реклами се въртяха постоянно.

— Прав сте! В Испания също.

— Не ви ли се стори странно?

Испанката се разсмя.

— Сега, след като го казахте, признавам, че да. Като имам предвид колко трудно получих заема си, бях учудена от лекотата, с която бяха започнали да раздават пари. За жилище, за кола, за образованието на децата… дори за ваканции! Заемаха толкова пари, колкото поискаш, без никакво обезпечение. Колко удобно!

— Това удобство стана възможно благодарение на секюритизацията — обобщи той. — Просто американските банки намерили хора с ипотеки като вас, клиенти ААА, които могат да си плащат вноските, и ги разделили на групи. Какво направили после? Свързали дяловете на добрите платци с тези на средните платци и на хората, които трудно плащали вноските си с ниски заплати или безработни. Тоест дяловете на клиенти ААА, ВВ и СС били слети в един продукт.

— Но… не е ли очевидно, че всичко ще рухне?

— Така е.

— Тогава как е възможно подобно нещо да бъде прието? Нима инвеститорите не са знаели какво купуват?

Очите на Томаш заблестяха.

— Просто банките въртели и един допълнителен номер — разкри той. — Накарали кредитните агенции да дадат висок рейтинг на продукти със съмнително качество.

— Какво? — учуди се Ракел. — И как са успели да го направят?

— През 70-те години, когато дерегулацията започнала да набира поддръжници, било решено този, който плаща труда на агенциите, да издава инструментите, които те оценяват. Това породило явен конфликт на интереси. Щом агенциите зависели от емитентите, не било добре да ги ядосваш, нали? Ако оценките били лоши, издателите нямало да ги платят и щели отидат при конкурентна агенция, която им е… да кажем, по-симпатична. Следователно трябвало да се харесат на емитентите. Когато банките представили пред агенциите секюритизациите на ипотеките, те наблегнали на факта, че тези продукти съдържат траншове на добри платци, клиенти ААА.

— Но в тях имало и траншове на клиенти СС — припомни Ракел. — А те нямат навика да плащат задълженията си.

— Да, но агенциите трябвало да се подмажат на банките, които им плащали за оценки. Затова котирали секюритизациите на ипотеки с рейтинг ААА. Това отпушило лавина от закупуване на подобни секюритизации. Пазарът се доверявал на агенциите и когато видели високия рейтинг, инвеститорите повярвали, че сделката им е сигурна. И хайде да купуваме! Дори пенсионните фондове, които закупуват само сигурни и неспекулативни продукти, инвестирали в тези секюритизации ААА. Така потекли пари към пазара на недвижими имоти.

— А банките си броят печалбата.

— Разбира се! Знаете ли колко печелят от комисиони? Два процента от продажбата на жилище е много повече от два процента от покупка на парфюм с кредитна карта! Когато отпускали така наречените събпрайм кредити на клиенти СС, операциите, които им носели комисиона, се умножили. Краткосрочните печалби скочили, бонусите на банкерите — също. Между 2000 и 2003-та заемите нараснали близо четири пъти на година и петте най-големи банки в Америка погълнали две трети от парите от сеюоритизациите. Черешката на тортата на тази пирамидална схема била, че секюритизациите не оставали непременно в ръцете на банките. Те били продавани на инвеститори от цял свят, които не знаели какво купуват, освен че става въпрос за продукт ААА. Тоест банките не трябвало да се притесняват на кого заемат пари, тъй като продавали секюритизациите на трети лица и ако нещата тръгнели на зле, онези щели да платят сметката. Следователно имали огромен стимул да рискуват все повече. — Историкът посочи към събеседничката си. — Представете си, че ще ви дадат премия от десет милиона евро, за да вземете решение, което застрашава компанията ви, но с един допълнителен бонус: когато се наложи някой да плаща, това няма да сте вие. Ще вземете ли това решение?

Ракел се поколеба.

— Ще ми се да отговоря с не, но трябва да призная, че изкушението е голямо.

— Същото си казали и банкерите, които се ползвали с протекцията на политиците, чиито кампании финансирали в замяна на обещания, че липсата на пазарна регулация ще продължи.