— Но дали банките са знаели, че тези продукти не са добри?
— Много от тях със сигурност са знаели. „Голдман Сакс“ [87] Една от най-старите банки в света, основана през 1869 г. Седалището й се намира в Манхатън. Има офиси в цяла Америка, Австралия, Азия и Европа. — Б. пр.
и „Морган Стенли“ [88] Американска компания за финансови услуги, основана през 1935 г., точно след приемането на закона „Глас-Стийгъл“. Днес работи в четиридесет и две страни с над хиляда и триста офиса. — Б. пр.
например заложили пари за провала на секюритизациите, и то по време, когато самите те се опитвали да убедят своите клиенти да ги купят.
— Не може да бъде! — удиви се агентката от Интерпол. — Ами хората, които са си купили жилища, без да имат пари за изплащане на кредита? Те не са ли изпитвали притеснения?
— И за какво? Та те си купували къща, без да дават и стотинка от джоба си, а цената на недвижимите имоти се покачвала всяка година, след като балонът продължавал да расте. Само луд не би го направил. Лихвите били ниски, банките раздавали пари, все едно са боб, а къщите постоянно поскъпвали. Как да не се възползваш? Истински празник! Докато търсенето растяло, цените на имотите също се покачвали и за седем години се увеличили двойно. Тъй като жилищата поскъпвали и банките продължавали да отпускат кредити на изгодни условия, все повече хора си купували къщи с мисълта, че ще спечелят много повече, когато след няколко години ги продадат. Тук работела същинска пирамидална схема.
— Но дали е била достатъчно устойчива?
— Нито една пирамидална схема не е. — Историкът вдигна пръст, сякаш говореше на студентите си. — Според стара икономическа максима непригодното не оцелява. Така и станало. Поскъпването на жилищата породило инфлация, която се влошила и поради покачването на цените на петрола. Опасявайки се, че инфлацията ще нарасне, Фед увеличил лихвения процент. И както при Голямата депресия, това спукало балона. По-високите лихви оскъпили месечните вноски и клиентите СС, които били с ниски заплати или безработни, нямали възможност да ги плащат.
— И какво направили?
Томаш сви рамене, сякаш отговорът бе очевиден.
— Не ги платили — каза той. — Имали жилища, без да инвестират собствени пари, затова лесно ги върнали в момента, в който вноската се увеличила толкова, че достигнала половината от месечните им доходи. Вместо да платят, СС клиентите предпочитали да върнат ключовете на кредиторите. Изведнъж банките се видели с хиляди празни жилища и отново ги пуснали за продан, но ситуацията вече била различна. Лихвите се покачвали и тегленето на кредити за недвижими имоти вече не било толкова примамливо. Връщането на тези жилища на пазара внезапно довело до увеличение на предлагането, което на свой ред намалило цените. Клиентите ВВ забелязали, че цените на имотите падат и… трябвало да ги продадат, докато не паднат още. Предлагането се увеличило още повече, а цените се сринали. В някои райони на Америка къщите загубили близо 60 % от стойността си.
Ракел отново посочи към сградите от другата страна на улицата, които се виждаха през прозореца.
— Съвсем същото се случи и в Испания.
— Случилото се тук, драга, е пряко следствие от събитията в Америка. Американците изпаднали в неплатежоспособност и масово изоставили жилищата си. Секюритизациите на ипотеки с рейтинг ААА, но с дялове от облигации ВВ и СС, започнали да причиняват тежки щети и се превърнали в същински водовъртеж, в който парите изчезвали. Тези, които имали секюритизации, били прецакани. Такъв бил случаят с няколко големи банки, които макар да продали много от тях, все още притежавали голям брой и си дали сметка, че заради това станали неплатежоспособни. Проблемът е, че липсата на регулация позволила банките да се развият до степен, че станали прекалено големи, за да фалират без риск за икономиката, а банкерите, които преди яростно настоявали държавата да не се бърка в свободните пазари, сега изтичали при управляващите и на колене им се помолили да се намесят.
— И държавата направила ли го?
— И още как! Хората на Буш, до онзи момент най-ревностният защитник на дерегулацията и ненамесата на държавата във функционирането на свободния пазар, инжектирали стотици милиарди долари на данъкоплатците във фалирали гиганти. Пряко или чрез други финансови институции били спасени „Биър Стърнс“ [89] The Bear Stearns Companies, Inc. — инвестиционна банка, която се оказва в центъра на кризата с ипотечните кредити. След фалит през 2008 г. е продадена на финансовата холдингова компания JPMorgan Chase & Co. — Б. p.
, „Мерил Линч“ [90] Merrill Lynch & Co. — една от най-големите инвестиционни компании в САЩ до 2008 г. През 2009 г. е купена от Bank of America. — Б. p.
, „Ситигруп“, „Уошингтън Мючуъл“ [91] Washington Mutual Inc., собственик на Washington Mutual Bank, е банкова холдингова компания, която фалира през 2008 г. — Б. пр.
и „Уачовиа“ [92] Четвъртата по големина банкова холдингова компания в Америка, преди да стане част от Wells Fargo & Company през 2008 г. — Б. пр.
,и дори ипотечни фирми като „Фани Мей“ и „Фреди Мак“ [93] Агенции за ипотечно финансиране (government-sponsored enterprise) — частни компании с обществена цел, създадени от Конгреса на САЩ за подпомагане на някои кръгове на обществото, които имат затруднения да изплащат кредитите си. — Б. пр.
, които се ползвали с политически правомощия да подпомагат хора без средства за закупуването на жилища и също потънали в токсични сеюоритизации. Наложило се дори най-голямата застрахователна компания в света — AIG , да бъде спасявана с пари на данъкоплатците.
Читать дальше