Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Надявам се, че не ме заблуждаваш — предупреди го той със заплашителен тон и размаха пистолета по посока на Томаш.

— Хайде, ставай!

Португалецът колебливо се изправи.

— Къде отиваме?

— В банката, разбира се. — Декарабиа посочи по-едрия от двамата си партньори. — Ти идваш с мен. — Погледна към третия похитител. А ти оставаш с нея. Няма да я докосваш, докато не приключим операцията, ясно ли е? След това прави с нея каквото знаеш.

Ракел притеснено се втренчи в Томаш, сякаш го молеше да направи нещо.

— Тя… тя трябва да дойде с нас — заекна историкът. — Иначе няма да стане.

Изненадан, Декарабиа свъси вежди.

— Защо?

— Имаме обща сметка — излъга той. — Това е условието, което поставихме, когато наехме сейфа. Трябва и двамата да присъстваме при отварянето му. Ако не сме заедно, никой отнас няма достъп до него.

Погледът на Декарабиа танцуваше между Томаш и Ракел, която потвърди думите на Томаш с кимване. Мъжът отново се взря в португалеца.

— Не каза ли, че сам си открил сметката?

Томаш го погледна невинно.

— Аз? Разбира се, че не. Тя дойде да ме вземе от Мадрид и преди да тръгнем за Сесеня, реши, че е по-добре да оставим плика в сейф. Наблизо имаше банка и се възползвахме.

Декарабиа погледна към другарите си, за да поиска мнението им, но бързо разбра, че не могат да му помогнат; тези мъже бяха изпълнители и нямаха нищо общо с планирането на операциите. Пое дълбоко дъх и взирайки се в Томаш, кимна леко с глава.

— Много добре — каза накрая той. — Отиваме всички.

Мерцедесът с тъмни стъкла обиколи бавно кръговото кръстовище и спря до тротоара, близо до телефонната кабина, откъдето същата сутрин Томаш се беше обадил на Ракел и в старческия дом. Историкът и агентката от Интерпол стояха притиснати един до друг на задната седалка под зоркия поглед на едрия похитител.

Декарабиа изключи мотора, обърна се назад и се взря в двамата заложници.

— Сега ще излезем — информира ги той. — Пистолетите ни ще са в джобовете на саката, готови за стрелба, в случай че се наложи. Не искам и едно погрешно движение, ясно ли е? — Той посочи към Ракел, но не отмести поглед от португалеца. — Ако някой от банката забележи нещо нередно, нашата красавица ще отнесе куршум в главата. — Размаха пръст срещу Томаш.

— И ако нещата излязат от контрол, ти ще я последваш. Няма да има кой да разкаже историята. Разбрахме ли се?

Историкът също се взираше в нападателя.

— Ако ни убиете, няма да намерите диска…

Декарабиа равнодушно сви рамене.

— И какво от това? — попита той с пълно безразличие. — Задачата ни е да накараме този диск да изчезне. Ще е чудесно, ако го намерим, разбира се. Но ако материалът се изпари, това напълно ни устройва. — Той вдигна пръст предупредително. — Затова умната, нали? Без номера.

Остана така за момент, докато жертвите му обмислят казаното от него, след това отвори шофьорската врата и слезе. Задните врати на мерцедеса се отвориха с изщракване и пътниците излязоха на улицата. Беше горещо и слънцето опари откритите им лица. Томаш вдигна ръка над очите си и погледна към банковия клон, в който бе влязъл същата сутрин.

Декарабиа му направи знак да върви напред с него, другите двама веднага застанаха от двете страни на Ракел и тръгнаха зад тях. Минаха по тротоара и автоматичните врати на банката се отвориха със съскащ звук. Влязоха вътре и Томаш, следван от цялата група, се отправи към гишетата.

— Здравейте — поздрави той служителката. — Бих искал да видя сейфа си, моля.

— Имате ли документ за самоличност?

— Заповядайте.

Португалецът подаде личната си карта на банковата служителка и притеснен от това, че трябваше да се преструва пред похитителите, даде знак на Ракел да направи същото. С двете карти в ръце, служителката въведе имената в системата и зачака. Като не видя резултат на името на Ракел Мария де ла Конча Гонсалес, на лицето й се изписа недоумение.

— Госпожицата не е…

— Тя беше с мен — побърза да обясни Томаш, преди служителката да провали всичко. — Вижте добре, в сейфа има наши вещи.

Служителката сви рамене; вярно, че не се случваше често, но все пак не беше необичайно, нито забранено клиент да получи достъп до сейфа си, придружен от приятел. Намери в системата името Томаш Нороня и се увери, че снимката съответства на човека пред гишето. Надзърна за последно в екрана и се взря в новия клиент.

— Сметката е открита тази сутрин, нали? — попита тя реторично, сякаш говореше на себе си и не очакваше отговор. — У вас ли е ключът от сейфа?