Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Само масовата имиграция може да ни спаси — отвърна Томаш. — В противен случай…

— Само имиграция — съгласи се Филипе, кимайки с глава.

— Въпреки че, разбира се, тези, които имат интерес да идват в страната ни, са ниско образовани имигранти. Хубаво е да имаме предвид, че те изкарват малко пари. — Взря се в дърветата, които растяха край банкета.

— Важното, драги, е да разберем, че в момента не сме в състояние да се преборим с дефицита с помощта на икономически растеж. В този случай може да се справим само чрез намаляване на разходите и структурни реформи, които са рестриктивни, но рано или късно ще ни направят конкурентоспособни. Скандинавските страни и Германия, които произвеждат много повече блага от нас и имат по-висока раждаемост, вместо да се впуснат в сладки, но безполезни приказки за икономически растеж, вече направиха сериозни съкращения в социалната сфера и заплатите. Опасявам се, че това е и нашият път.

Този анализ беше мрачен, но Томаш не изглеждаше потиснат. Всъщност вече имаше други тревоги. Забеляза изхода за бензиностанцията на Помбал, рязко завъртя волана и слезе от магистралата.

Стрелката на горивото беше стигнала дъното, също като икономиката.

Обади се два пъти по телефона и фактът, че никой не отговори, беше ясен знак, че апартаментът е празен. До същото заключение стигна и след двучасово наблюдение на сградата. Декарабиа сръчно завъртя шперца в ключалката и вратата на апартамента на втория етаж вляво се отвори с метално изщракване.

— Поща! — извика той, докато надничаше през вратата към вътрешността на жилището. — Има ли някого вкъщи?

Както се очакваше, никой не отговори. Зададе въпроса само като допълнителна предпазна мярка. Убеден, че няма да има изненади, неканеният гост затвори вратата след себе си и започна да оглежда апартамента. Подходи методично, като започна от хола и завърши претърсването с баните. Личеше си, че се намира в ергенско жилище, лишено от творческото докосване на женската ръка. Нямаше цветя, нито украшения, ако не броим няколко сувенира от пътувания, най-различни старинни предмети, един тибетски Буда върху колона, една плочка с йероглифи, поставена на лавицата, ръкопис със символи на иврит, закачен на стената, бумеранг на австралийски аборигени върху плота и ваза, пълна с антични римски монети.

Декарабиа рови из чекмеджетата, шкафовете и дори под матраците, но не намери нищо интересно освен снимки. Видя няколко фотографии на момиченце със синдром на Даун на различни места, снимка на жена с лунички — вероятно майката на детето, негатив от семейна фотография — навярно собственикът на жилището като малък и неговите родители, и няколко фотографии на мъж, сниман на различни места по света — пред Хеопсовата пирамида, заобиколен от ледници в полярен пейзаж, пред двореца „Потала“ в Лxaca, из мюсюлманския квартал в старинната част на Йерусалим.

Декарабиа се разположи на дивана, извади мобилния си телефон от джоба и набра номера.

Мишената не си е у дома, велики Магус — съобщи той веднага щом от другата страна се чу глас. — В апартамента няма никого.

— Как така няма? Смяташ, че са избягали?

Декарабиа доби скептично изражение.

— Не мисля. Изглежда, просто са заминали. Едно бягство в последния момент все пак би оставило след себе си лек безпорядък. — Той огледа стаята. — Тук е прекалено подредено.

Гласът от другата страна на линията сякаш се успокои.

— Още по-добре — отвърна. — Е, какво ще правиш сега?

— Ще им устроя засада, разбира се.

— Чудесно. — Магус замълча за момент, а около него се чу шумолене на хартия. — Слушай, имам данните на приятеля.

— Вече знам. Някакъв историк, съученик от гимназията. Когато ви изпратих снимката, направена от камерата на банкомата, ми казаха…

— Това бе само най-обща информация — прекъсна го Магус.

— Сега разполагам с пълен доклад за този човек, който… честно казано, ме обезпокои.

Последните думи на събеседника му изненадаха Декарабиа.

— Обезпокои ли ви, велики Магус? Защо?

— Този човек може да ни причини неприятности — отвърна мъжът. — Има лице на филмова звезда и биография на мамино синче, но изглежда, е участвал в деликатни операции. — Той сниши глас. — С ЦРУ. И Интерпол.

Неканеният гост се взря в снимката на масичката до канапето, на която собственикът на жилището се усмихваше пред двореца „Потала“ в Тибет.

— Този ли?

— Да, налага се да внимаваш с него. Неслучайно нашият приятел се е обърнал към него за помощ. Изглежда, този професор Нороня вече му е съдействал по един случай преди няколко години. Ако не внимаваме, нашият проект може да се окаже в опасност.