Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Неолиберални приказки! — отбеляза Алешандре. — Тези пророчества не помагат на никого, просто отразяват „икономизираната“ визия за нещата.

Забележката разсмя Филипе.

— Типично за човек, който живее благодарение на държавната партия — изтъкна той. — Винаги когато някой се осмелява да прави сметки и да твърди, че нещо е икономически несъстоятелно, веднага е наричан „неолиберал“, „песимист“ и „апокалиптичен пророк“, „привърженик на икономизма“, който „не храни никакви надежди“. — Прекъсна мисълта си, за да уточни: — Под „привърженик на икономизма“ да се разбира човек, който знае да събира числа и осъзнава, че реалността не се издържа от фантазии, естествено, а „храня надежди“ означава „храня илюзии“. — И продължи: — Какво направиха нашите забележителни лидери, когато се сблъскаха с тежката и неприятна действителност на цифрите? Те казаха: Има живот и отвъд бюджета! По този начин подцениха проблема и измъкнаха килимчето изпод краката на онези, които се опитваха да се справят с него. Тази логика достигна кулминацията си през 2009-а след финансовия колапс в Америка, когато правителството малко преди изборите намали ДДС и увеличи заплатите в държавния сектор с близо три процента.

— Така беше — спомни си Томаш. — Спечелиха изборите.

— И как не? Печели този, който угажда на държавната партия. — Прочисти гърлото си. — Проблемът е, че икономиката не може да понесе всички тези популистки маневри. В продължение на десет години до 2011 — а, когато МВФ стъпи в Португалия, за да сложи край на пиршеството, социалните разходи нараснаха с повече от два процента, докато БВП се увеличи само с…

— Нула цяло и три процента — допълни историкът. — Да, вече го каза.

— Това несъответствие между значителното нарастване на социалните разходи и нищожния ръст на икономиката не е за подценяване, приятели.

— Разбира се, че не — съгласи се Томаш. — Само наличното богатство може да бъде разпределяно. Ако няма пари, не може да се харчи. Очевидно е.

— Очевидно е за теб и за всеки, който спре за момент и се замисли за нещата, но явно не и за гениите, които ни управляват вече толкова години. Знам, че много хора изпитват огромни трудности и наистина имат нужда от помощ, но социалната държава не се гради върху добрата воля на икономиката. За да разпределяш богатство, първо трябва да го създадеш. Оказва се, че социалните разходи са се увеличили средно седем пъти в сравнение с тези при икономическото развитие между 2001-ва и 2011-а; така се подрива контролът върху държавния дълг, а тези уникални мозъци не бяха способни да разберат, че са ни повели към хаос. Португалската икономика не само не може да поеме тези разходи, те на практика я унищожават. Тъй като бе необходимо да се печелят гласове на всяка цена, държавната партия беше захранвана с все повече пари. Това наложи увеличаване на данъците, които нараснаха до такава степен, че станаха най-високи в Европа спрямо средния доход на населението. Така бяха погубени и докарани до фалит фирмите, които правеха пари, а това увеличи броя на безработните и заетите в държавната партия. Възникна необходимост от по-високи данъци, което още повече задуши икономиката и принуди още фирми да фалират, те изпратиха нови работници в бюрото по труда и така всичко се завъртя в един порочен безкраен цикъл.

— Интересното е, че през цялото това време се говореше в защита на социалната държава.

— Да, но с тази политика управляващите я направиха нестабилна. Тези, които защитаваха социалната държава, са същите, които най-много допринесоха за разрушаването й. В момента Португалия е с най-висок външен дълг от 1892 година насам, най-високия държавен дълг през последните сто и шестдесет години, най-голям брой безработни в своята история и най-ниския икономически растеж от Първата световна война насам. Като имаме предвид тази статистика, кажете ми как, по дяволите, е възможно да издържаме социалната държава, която създадохме?

Томаш сведе поглед към стрелката за горивото на таблото на фолксвагена. Нямаше много бензин и трябваше да отбие в някоя бензиностанция, за да зареди.

Възползвайки се от тази пауза, Алешандре наруши възцарилата се тишина.

— Проблемът за дефицита на държавните сметки се решава с развитие на икономиката — обобщи той. — Ако се разраснем, ще победим дефицита.

Филипе разпери два пръста пред пътника на задната седалка.

— Има два начина за справяне с дефицита — каза той. — Съкращаване на разходите или увеличаване на приходите. Увеличаването на приходите идва, разбира се, от данъците. Проблемът е, че по-високите данъци намаляват инвестициите и водят до фалити, поради което са ефективни само в краткосрочен план. Единственият начин да се увеличат приходите от данъци трайно е икономическият растеж. — Той въздъхна. — Само че, драги, тук няма икономически растеж, нали?