Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Да, и държавата подпомага само нетъргуемия сектор, докато търгуемите блага, от които се правят пари, са изоставени — побърза да добави Томаш. — Статистиките сочат, че частните инвестиции печелят повече от държавните, но в Португалия правителството налага crowding out на парите в банките оставяйки малко за частните фирми. Без пари те не инвестират. Без инвестиции… сбогом, икономически ръст! Ако искаме икономиката да се развива, трябва да увеличим производителността.

Филипе посочи уравнението, което бе нахвърлил върху плика в ръцете си.

∆БВП= ∆НАСЕЛЕНИЕ + ∆ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ

— Да не забравяме, че производителността е само един от елементите в уравнението — припомни той. — Другият елемент е населението. Ако искаме да постигнем икономически растеж, се нуждаем от висок прираст на населението.

Историкът махна с ръка.

— Кое население? — попита той. — Португалското население намалява! От 2010-а насам например на всяка двойка се падат средно по едно цяло и три деца; раждаемостта е доста под необходимите две цяло и едно, гарантиращи смяна на поколенията. Дори по-лошо — в същото време многобройното следвоенно поколение навлезе в пенсионна възраст, увеличавайки драстично броя на пенсионерите в страната. Португалия има отрицателен прираст на населението.

— Което означава, че има по-малко население в активна възраст, правещо пари, които да се разпределят сред нарастващия легион от застаряващи хора за пенсии и скъпи здравни грижи — обясни Филипе. — И както правилно отбеляза, раждаемостта рязко спадна. В началото на десетилетието двадесетилетието 26 процента от португалското население е било застаряващо, това е огромна част. Прогнозите са през 2050-а тази стойност да достигне близо шестдесет процента.

Алешандре прекара пръсти през косата си.

— Наистина ли? изуми се той. — Шестдесет процента от хората ще бъдат пенсионери?

— Ами да! И кой ще плаща пенсиите и здравните грижи на толкова много хора? Как е възможно постигането на икономически растеж в подобни условия? Забележете, икономиката може да cc развива въпреки демографските проблеми, но за това е необходима висока производителност, така както е възможен ръст и с ниска производителност, стига прирастът на населението да е висок. Но една икономика не може да се развива с ниска производителност и демографски срив.

— Вината за това не е само на политиците — отбеляза Томаш.

— Вината е на всеки един от нас, който отказва да има деца. Копаем собствения си гроб.

— В последна сметка истинските виновници за всичко, което се случва, сме ние самите — съгласи се Филипе. — Ние гласуваме за политици, които увеличават разходите, ние сме тези, които цял живот протягат ръка към държавата, ние не можем да гарантираме смяната на поколенията и създаваме бъдещо общество от старци.

— Понякога имаме склонността да забравяме откъде е тръгнало всичко и това ни вреди — каза историкът. — Трябва да имаме предвид, че предпоставките на социалната държава са се формирали през 50-те години на миналия век, във време, когато хората в пенсионна възраст са били малко и средната продължителност на живота е била шестдесет и пет години. Тази възраст се установила като пенсионна, основавайки се на убеждението, че малцина ще живеят повече. Но с подобрението на условията за живот и напредъка на медицината продължителността на живота се увеличава. От 1960-а година до днес в Португалия тя е нараснала с 15 %. И в същото време раждаемостта е намаляла. С обръщането на полово-възрастовата пирамида системата е заплашена от колапс.

— Според стария икономически постулат — каза Филипе — нежизнеспособното не бива да се подкрепя.

Томаш отмести поглед от шосето и се взря в лицето на пътника на задната седалка, отразено в огледалото за обратно виждане.

— Ето защо орязват пенсията на майка ми, разбирате ли?

Старият му приятел от гимназията насочи пръст към него.

— За майка си ли се тревожиш? — попита учудено той. — Трябва да се притесняваш за себе си! И за мен също. — Махна назад към Алешандре. — И за него. Майка ти все още има хора, които изкарват някакви пари за пенсията й, макар и орязана, както е в момента. Днес пенсионерите се оплакват от съкращенията, които са наистина сериозни и жестоки, но това, през което те минават, е нищо в сравнение с онова, което чака нас. През 1960-а на всеки двадесет и седем пенсионери се падат сто младежи, днес на сто младежи има близо сто и тридесет пенсионери. Кой ще работи, за да плаща пенсиите ни, когато достигнем пенсионна възраст и половината население ще е застаряващо като нас? Кой?