Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Нула цяло и три процента годишен среден ръст през последните десет години до идването на МВФ — повтори Томаш.

— Добре е да не забравяме тази цифра. Говори много.

— Тоест — настоя Филипе — когато един политик, който харчи много пари, твърди, че решението е икономическият растеж, той всъщност казва, че няма да направи нищо, за да разреши проблема. Ако управляващите дебалансират държавния бюджет, как тогава искат стабилно икономическо развитие? Това е само за заблуда на наивниците.

Алешандре не се предаваше.

— Икономиката може да се укрепи…

— Как?

— С финансова инжекция.

— С чии пари? Пари няма! Освен това твърдя, че в последните десетилетия в португалската икономика са били инжектирани милиарди евро, а няма почти никакъв ръст. — Филипе доби замислено изражение. — Може да се намали корпоративният данък, както направи Ирландия през 90-те. Но това би било полезно само ако е съпътствано от други непопулярни реформи, като облекчаване на процедурата за уволнение, така че който има пари, да пожелае да започне бизнес в Португалия и така да натрупа богатство.

— Трудовият кодекс бе променен през 2012 година.

— Вярно е. Но е необходимо да се направят още неща, които правителството не е успяло или не е искало да промени — например да работи за по-експедитивна и ефикасна съдебна система, да намали значително бюрокрацията в страната, да се бори с корупцията чрез ефективно законодателство, да поддържа стабилни и опростени данъчни закони за по-дълго време …с две думи — пакет от реформи, способни да направят условията за инвестиции привлекателни и сигурни. Коя чужда фирма ще поиска да инвестира в Португалия и да създаде работни места, ако вижда, че данъците ще глътнат печалбата, че ще са нужни четири години, за да получи разрешително, че ще трябва да наеме архитекти и инженери, които са приятели на управляващите или на автократите, за да получи одобрение за проектите си и че ако трябва да съди някого, ще трябва да се влачи петнадесет години по съдилищата? Никой няма да вложи пари в такава държава! Страхът от промяна и негативните настроения към португалските предприемачи още повече затрудняват изхода от сегашната ситуация. Нещо повече, самите предприемачи са слаби и не особено амбициозни — плод на лошата образователна система.

— Бъдете сигурен, че и предприемачите не са света вода ненапита.

Филипе направи гримаса.

— Без съмнение — съгласи се той. — Но не само те. Като оставим настрана огромния държавен дълг, има друг, много по-сериозен проблем, който пречи на нашето развитие.

Той бръкна в джоба си и извади химикалка. Обърна плика, с който не се разделяше, откакто бе пристигнал в Португалия и върху чистата страна надраска едно уравнение.

∆БВП= ∆НАСЕЛЕНИЕ + ∆ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ

— Това е делта — забеляза Томаш, разпознавайки триъгълника от гръцката азбука. — Означава промяна в стойността на параметъра, нали?

— Точно така — потвърди приятелят. — Нарастването на БВП зависи от нарастването на населението и нарастването на производителността. — Посочи последната дума в уравнението. — Да започнем от производителността. — Обърна се към Алешандре.

— Кой човек е ниско продуктивен?

Пътникът на задната седалка се засмя; отговорът му се струваше очевиден.

— Който работи малко, разбира се.

Томаш поклати глава и отново се намеси в разговора.

— Грешка — каза той. — Човек може да работи всеотдайно по петнадесет часа на ден и да е ниско продуктивен, докато друг може да работи два часа и да свърши много повече.

— Какво? — изненада се Алешандре.

— Повярвайте ми — настоя Томаш. — Производителността се отнася до стойността на продукта на труда, а не до обема на работа. Португалците например работят повече от германците, но са по-малко продуктивни. Защо? Защото докато на един португалец са му необходими тридесет дни работа, за да произведе сто бутилки вино по десет евро едната, един германец за двадесет дни произвежда един мерцедес. Само че мерцедесът струва сто хиляди евро, а стоте бутилки вино — хиляда. Тоест въпреки че е работил с десет дни по-малко, германецът е по-продуктивен, защото произведеният от него продукт струва повече от този на португалеца.

— Точно така — съгласи се Филипе. — Значи, за да развиваме икономиката, трябва да увеличим производителността, тоест да произвеждаме неща с по-висока стойност за международния пазар. Проблемът е, че образователната ни система е неефективна, с много ниски показатели на успеваемост в математиката. Затова кадрите, които се появят в сферата на науката и технологиите, не са достатъчно квалифицирани.