Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Не е просто, защото не сме поискали — заяви Алешандре с нарастващо възмущение. — Достатъчно е да се вземе решение и да се приеме закон, нищо повече.

Въпреки отчаянието си, историкът не можа да сдържи леката си усмивка.

— Ех, де да беше толкова лесно…

Филипе, който бе мълчал няколко минути, отмести поглед от случващото се отвъд банкета на магистралата и се взря в Алешандре.

— За жалост, в живота не се случва така, както искаме — заяви простичко той. — Животът е такъв, какъвто е. Аз например бих искал да живея вечно и мисля, че смъртта е една несправедливост. Но колкото и да протестирам и да се съпротивлявам, факт е, че ще умра. Реалността е такава, каквато е, а не каквато на нас ни се иска да бъде.

— Отказвам да приема такава примиренческа позиция. Ако животът е такъв, какъвто е, ние сме способни да го променим. Държавата е длъжна да ни защити и не може да бяга от тази отговорност.

Филипе се засмя.

— Да разбирам, че ти си от Държавната партия [43] На португалски — Partido do Estado, понятие, споменато в книгата «Portugal, que futuro? О tempo das mudan9as inadidveis“, Objectiva, 2009 („Португалия, накъде? Времето на неотложните промени“), написана от Медина Карейра и Едуардо Дамазо. „Държавна партия“ авторите наричат всички граждани на Португалия, които получават пари от държавата — пенсионери, държавни чиновници, безработни и др. Смята се, че тези избиратели винаги гласуват за левоцентристки партии с визия за социалната политика. — Б. пр. — каза той с ирония. — Плащаш ли членски внос?

Младежът го изгледа неразбиращо.

— Моля?

— Държавната партия — Филипе се обърна към Томаш — Знаеш ли колко членове има?

— Знам ли наистина? — отвърна шофьорът с изражение на човек, който е запознат с темата. — Я да пресметнем. — Повдигна вежди и започна да разсъждава на глас. — Държавната партия е съставена от всички хора, които зависят от държавата. Това са седемдесет хиляди служители в държавната и общинската администрация, три милиона и половина пенсионери, над един милион безработни и още един милион души, които получават различни социални помощи и привилегии от държавната хазна. — Свъси вежди, — Това прави шест милиона души. Най-голямата партия в Португалия.

Филипе отново се обърна към Алешандре.

— Виждате ли? — попита той. — Това означава, че седемдесет процента от португалците живеят от парите на данъкоплатците. Държавни служители, пенсионери, безработни, социално слаби, болни, многобройните партийни членове и всички, които получават някаква субсидия или социална помощ.

— И какво?

— Какво ли? Знаете ли каква част от държавните пари харчи държавата за заплати на служители и социални помощи? — Направи драматична пауза, преди да разкрие сумата. — През 2010-а тези разходи възлизаха на 96 %.

— Деветдесет и… — Алешандре зяпна. — Но това…това са почти всичките пари!

— Правилно! На практика всички пари от данъците, събирани в Португалия, се харчат за заплати, пенсии и субсидии за хората, които живеят на гърба на държавата.

— Ами строителните работи, финансирани от държавата? Магистрали, болници, училища… всички останали разходи? Откъде пари за тях?

— От бъдещето — отвърна Филипе, — Чрез ПЧП, които поемат финансирането на обектите за едно бъдеше, което е тук, или с пари назаем отвън — друго бъдеще, което също чука на вратата, тъй като в момента плащаме тези заеми с непосилни лихви. Нетният външен дълг на страната нарасна от около 40 % от БВП през 2001 — ва до 110 % десет години по-късно, когато дойде МВФ — среден ръст с дванадесет милиарда евро на година. Тоест Португалия започна да се издържа с пари, които не идват от производството. Затова казваме, че живеем над възможностите си. Средствата, които държавата печели от данъци, отиват за заплати и социални помощи. Не остава нищо.

Все така взрян в пътя, Томаш тъжно поклати глава.

— Виждате ли какъв е филмът? — попита саркастично той.

— Не намаляват разходите, за да не загубят избиратели…

— Това е очевидно. Държавната партия е могъща, драги. Управляващите и опозиционните партньори са напълно наясно с тази нестабилна ситуация, не се съмнявайте. Проблемът е, че всички искат да спечелят изборите, а както знаете, орязването на разходите не носи вот на никого. След като държавната партия представлява шест милиона гласа, този, който даде повече пари на държавните храненици, печели повече гласове. Така се оказваме в една разходна спирала, от която няма изход.

При тези думи Алешандре стана нетърпелив.