Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Нека господарят на Ада бъде с вас.

— И с теб да е.

Водещият на церемонията отново разпери ръце, сякаш приемаше в сърцето си този, комуто се молеше.

— Твоя да бъде цялата сила и слава, о, Сатана, велики Луцифер, благословени Велзевул, вечни Ариман!

— Благославяме и почитаме Господаря на Земята и Ада.

Червеният силует се поклони и орденът му отвърна. След като приключи с молитвата, водещият на церемонията обходи с поглед групата.

— Братя мои, часът на голямата битка е близо — произнесе той с тържествен тон. — Враговете ни са готови за атака и в този решителен момент ние не можем да покажем слабост. — Той вдигна ръце, свити в юмруци пред гърдите си. — Ако сме сплотени — ще победим. Ако сме разединени — ще сбъркаме. В момента на удара не трябва да има милост. Победата ще е наша!

— Слава тебе, господарю Сатана!

Храмът внезапно утихна. Магус протегна дясната си ръка, посочвайки към мъжа в бяла мантия, който стоеше сам в дъното на залата.

— Декарабиа [31] Според „Ключът на цар Соломон“ — труд, в който са описани злите духове и демони и ритуалите, свързани с тях, Декарабиа (наричан още Карабиа) е демон, който се появява пред призоваващия го като пентаграм и впоследствие приема човешка форма. Той ръководи тридесет легиона демони, може да се превръща в различни видове птици и познава свойствата и качествата на билките и скъпоценните камъни. — Б. пр. , време е.

Мъжът в бяло мина през морето от черни мантии и застина пред олтара.

— Тук съм, велики Магус.

С отмерени и подобаващо тържествени движения Магус слезе от олтара и се приближи до своя прозелит [32] Човек, който приема нова вяра или учение. — Б. пр. .

— Кой си ти?

— Наричам се Декарабиа, демонът от звездата в магическия пентаграм, който прие човешка форма, след като ти ме призова.

— Достоен ли си за демоничното си име, Декарабиа?

— Да, велики Магус.

Блестящите кафяви очи на Магус се приближиха до сините очи на Декарабиа, сякаш за да видят какво се крие отвъд. Учителят дълго се взира в тях, преди да премине към следващия въпрос.

— Готов ли си, Декарабиа, по моя заповед да… — Той замълча, за да засили ефекта на думите си. — … да убиваш?

Мъжът в бяла мантия не се поколеба.

— Да, велики Магус. Ще бъда юмрукът на Господаря на Ада, кинжалът на Ариман, стрелата на Луцифер.

Ръководещият церемонията прегърна ученика в знак, че го приветства сред тях, чуха се одобрителни възгласи от членовете на ордена, които в един глас запяха „Слава тебе, господарю Сатана“.

В следващия момент Магус кимна с глава на един силует от първата редица. Фигурата с качулка напусна групата и остави черната мантия да се свлече от тялото й, като остана напълно гола. Беше жена. Тя се качи на олтара и с флегматично движение се излегна по гръб, с разкрачени крака.

След като жената бе заела ритуална поза, Магус се обърна към последователя, когото току-що бе приел в ордена си.

— Вземи я, Декарабиа — нареди той. — Влез през нея в Братството на Сатаната.

Не бе необходимо да повтаря. Декарабиа на свой ред изхлузи мантията си и също чисто гол се качи на олтара и легна върху жената, която го очакваше.

Първоначалната изненада премина в шок. Видът на Филипе наистина бе окаян. Косата му бе мръсна и разрошена, брадата му се нуждаеше от бръснене, очите му бяха потънали в тъмни сенки, а най-смущаващото бе, че миришеше лошо; от него се носеше остра воня на пот и урина.

— Какво е станало с теб?

Очите на приятеля на Томаш от гимназията излъчваха тревожен блясък, който контрастираше с изнемощелия му вид.

— Имам нужда от помощ…

Дрехите на мъжа изглеждаха така, сякаш не бяха прани повече от месец. Освен това приятелят му носеше голям сак, вече прокъсан и с петна от напластена мръсотия.

— Виждам — отвърна историкът. — Не ми казвай, че и теб са уволнили!

Стояха по средата на тротоара и Филипе кимна към входа на сградата на няколко метра от тях, където живееше неговият приятел историк.

— Ще ме пуснеш ли да вляза?

Не се наложи да го обсъждат. Томаш го заведе в апартамента си и му предложи останките от обяда, като изпържи още две яйца. След това му помогна да се съблече и го бутна във ваната със заповед да излезе оттам „по-парфюмиран и от госпожица“.

Докато Филипе се къпеше, навярно за първи път от много време насам, домакинът хвърли мръсните дрехи в коша за пране и отиде да донесе чисти. След това взе сака и го отвори, търсейки още неща за пране. Беше пълен с вонящи парцали, които Томаш също хвърли в коша. Домашната прислужница, която впрочем трябваше да уволни предвид новия си статус на безработен, идваше всеки четвъртък и тази седмица очевидно щеше да има повече работа. Върна се при сака, за да провери дали няма и други неща за пране. Намери само един хартиен плик със странна комбинация от букви, надраскани на мястото за адрес на изпращача.