Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

GOsanSEC

OTat+&AR

HERTATO.

OVSANSMB

— Що за шарада е това?

Струваше му се невероятно подобно нещо да е написано от ръката на стария му приятел Филипе Мадурейра; в края на краищата покрай него се бе запалил по загадките и криптограмите преди много години, когато двамата учеха в гимназията в Кащело Бранко. Млади и изобретателни, те запълваха свободното си време през летните ваканции с една игра, която сами бяха измислили — единият криеше книга или друго „съкровище“ и картата към него в шарада, която другият трябваше да разгадае. Задачата винаги бе поставяна с думите „имаш мисия, войнико“, на което играчът отговаряше „да, капитане“, като отдаваше чест, преди да започне да разрешава загадката. Томаш се усмихна на спомена за тези времена; ако не го лъжеше паметта, той почти винаги печелеше. Картините от миналото се разсеяха в съзнанието му като облак прах, внезапно разпръснат от вятъра. Не беше време да се отдава на спомени от младостта си. Историкът не възнамеряваше да се рови в тайните на приятеля си, затова остави плика на пода и отново бръкна в сака, като разбърка нещата вътре. Пръстите му докоснаха студен и твърд предмет, който не можа да идентифицира. Извади го и изтръпна ужасен, когато видя какво държи в ръцете си.

Пистолет.

Вратата на банята се отвори и Филипе излезе от гъстия облак пара, увит в хавлия. Изглеждаше подмладен; най-сетне бе успял да се избръсне и косата му беше сресана. Томаш му подаде чисти дрехи и му показа стаята за гости. Приятелят се върна след десет минути и изглеждаше различно; бяха останали само торбичките под очите, но и двамата знаеха, че един здрав сън ще разреши този проблем.

— Чувствам се прероден! — възкликна Филипе, видимо доволен. “ Не съм се къпал, откакто бях в Италия. — Поднесе ръка към носа си и вдиша дълбоко. — По дяволите, вече мириша на хубаво!

Домакинът заведе госта си в хола и двамата се настаниха на канапето. Сакът на Филипе беше на пода, сплескан като празен балон, но въпреки това Томаш се наведе и го придърпа в краката си. Извади плика с пиктограмата и го показа на Филипе.

— Това е твое — каза той. — Ще го пазиш ли, или да го изхвърля?

Приятелят му пое плика с пиктограмата с такова внимание, сякаш бе от кристал.

— Това е много важно! — възкликна той. — Не мога да изгубя тези документи!

Томаш остана изненадан от настоятелността на своя гост и странното му притеснение за плика с шарадата, но не попита нищо; след като Филипе не пожела да му обясни за какво става дума, значи, имаше своите причини. Кой бе той, че да му се бърка?

Ръката на домакина отново изчезна в сака и се появи с пистолета. Държеше го внимателно, сякаш беше чуплив предмет.

— Какво е това?

На лицето на Филипе се появи пресилена, леко смутена усмивка.

— Играчка.

— Извинявай, тези не ми минават. — Томаш отново показа предмета и повтори въпроса. — Какво е това?

Гостът примирено въздъхна.

— Оръжие за самозащита.

— Ходиш с пистолет?

Филипе протегна ръка и взе оръжието.

— Това не е точно пистолет — отбеляза той, вдигайки оръжието, за да може приятелят му да го разгледа по-добре. — Виждаш ли?

Всъщност Томаш бе забелязал това, но сега го разгледа по-внимателно. Имаше сходна конструкция, но наистина не беше обикновен пистолет. Прикладът беше същият, но цевта имаше вертикално отвърстие и върху жълта ивица беше гравирано Х-26; приличаше на футуристично оръжие, реквизит от фантастичен филм като „Беглец по острието“ или „Зов за завръщане“.

— Да, наистина — съгласи се историкът. — Изглежда странен.

Филипе докосна вертикалната бразда отпред на цевта.

— Виждаш ли това? — попита той. — Електрическа дъга между два електрода.

В погледа на домакина се четеше любопитство.

— Електрическо оръжие?

Гостът кимна.

— Тейзър — каза той. — Електрошоков пистолет. Произвежда електрически разряд, който възпрепятства мускулния рефлекс. Тоест, който бъде поразен, веднага е нокаутиран, но не умира. Това оръжие не е смъртоносно.

Томаш се взря в електрошоковото оръжие и бавно кимна с глава; беше изпитал ефекта му преди седмица в Атина. Беше го зърнал в ръцете на гръцките полицаи, но само мимоходом, затова не успя да разпознае предмета в сака на своя гост.

— Значи, това наричат тейзър, а? — попита той с реторичен тон, без да очаква отговор. — Добре знам как действа. Наистина… наистина е ефикасно.

— Нали? — Филипе погали електрошоковото оръжие. — Х-26 е най-добрият ми приятел.